09/10/2025
Срещата в кръга не е обикновена среща. Е да, понякога започва точно така. Като събиране на стари познати, близки приятелки, родова среща. Някак не го познаваш този човек така детайлно, както твоя личен кръг… но знаеш как вибрира тази жена.
Защото споделяте едно общо пространство във физическата зала, и едно общо пространство в енергийния фон.
Решавам да споделям усещането си и преживяването си в кръга, без да спестявам емоциите си.
Когато се съберем в женски кръг на звукотерапия, има едно усещане. Едно трептене. Едва доловимо. В това трептене мога да усетя собственото си вълнение, както и това на жените, но често има и очаквания „ а сега какво?“. Приемам ги, с доверие. Те имат място в полето. Трудно е да нямаш очаквания, да не ти се иска да преживееш каквото и да е, дори да е простичка релаксация, без мисли. Мхм.. ама това е най – сложното.
Няма да ви лъжа. Не всеки път се получава всички да са релаксирани, отпуснати. Не винаги потока от мисли спира своето напористо повтаряне, натякване, припомняне, измисляне на сценарии и каквото там дойде. Не винаги всичко е УАУ.
Понякога е просто… досадно, Досадно да лежиш. Досадно да слушаш звуците. Досадно да слушаш жените. Ах и ето ги отново спомените от деня, задачите, проблемите, разговорите, премълчаните думи… ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ДУМИ.
Студено е. Топло е. Ръби ми. Боли ме гърба. Боли ме кръста. Краката ми се отвиха.
Да. Понякога цялото представяно за релаксиране и отпускане преживяване преминава в досада и капризи. Аз лично съм имала и такива преживявания.
И това е ок. Това е нормално. Това е човешко. Това е добре дошло в кръга. Защото ще остане там.
Няма да ви лъжа… обаче всеки път купите са си свършили работата. Първоначално не го усещаш, защото просто си заета с разочарованието, че този път не се е получило така както си очаквала. Но някак… всички мисли от деня, тревоги от събития, неосъществени разговори… всичко това изтича от теб, някак магично, някак тайно. Толкова тайно, че чак не разбираш.
Вечерта спиш добре. Понякога толкова дълбоко, че не помниш сънищата си. Понякога толкова наситено, че помниш всеки детайл. Това са купите.
Следващите дни, си някак по – смирена, не обръщаш внимание на елементарни дразнители в средата около теб. Да, това пак са купите.
В теб се надига едно тънко усещане, че нещо престои. Или нещо се е случило вече, а нещо хубаво предстои. Да, това пак са купите.
Една лекота се ражда в гърдите ти, дишаш по – свободно, мислиш по – чисто … и това само докато лежа в досада и слуша тибетските купи.
Това е УАУ.
Аз съм Стела. Звуковтерапевт. И няма да ти обяснявам за влияние на вълните, физика, тета/алфа състояние. Това можеш да го прочетеш в нета или да си говориш с ЧатДжиПиТи. Аз ще ти споделя емоцията си, усещането да си на звукотерапия с моите купи.
Винаги с намерение за чист проводник.
Тук съм. Пулса ми забавя, дишането ми се задълбочава. Първият удар по купата е направен. Добре дошла си да го изпиташ. Защото ПОНЯКОГА е досада. Но винаги е наслада.
