11/04/2026
Оста черва–мозък при аутизъм: какво знае науката днес?
Ако сте родител на дете с разстройство от аутистичния спектър, вероятно сте забелязали, че предизвикателствата не се изчерпват само с поведението и комуникацията.
Твърде често се наблюдават и стомашно-чревни симптоми — запек, диария или коремен дискомфорт. Съвременната наука все по-убедително показва, че тези прояви са част от една по-голяма и взаимосвързана картина.
Проучвания сочат, че до 88,9% от децата с аутизъм изпитват стомашно-чревни оплаквания, сред които запек, диария и коремен дискомфорт (PMID: 32882981).
Новите данни от последните години разкриват, че микробиомът при деца с РАС не е просто „различен" — той притежава специфични характеристики, които изглежда са пряко свързани с клиничната изява на състоянието (PMID: 34930815).
Засиленият изследователски интерес към ролята на чревния микробиом в патогенезата на РАС не е случаен: множество проучвания установяват връзка между дисбиозата, имунната активация, метаболитните промени и поведенческия фенотип (PMID: 35185631). Оста черва–мозък се очертава като ключов механизъм, чрез който микробиомът оказва влияние върху невронната функция, невротрансмитерния баланс и поведението (PMID: 31460832).
Предклиничните животински модели допринасят с важни експериментални доказателства в тази посока, потвърждавайки, че промененият микробен състав може да е определящ фактор за наблюдаваните неврологични отклонения (PMID: 31753762). При децата с аутизъм се установяват конкретни промени в микробиома — намалено бактериално разнообразие и дисбаланс между полезни и потенциално вредни микроорганизми (PMID: 40143866).
Дисбиозата при РАС — включваща абнормни нива на родове като Clostridium и Prevotella — води до метаболитни дисфункции и нарушен синтез на ключови невротрансмитери и техните прекурсори, сред които серотонин и γ-аминомаслена киселина (GABA) (PMID: 40143866). Изясняването на тези механизми открива нова перспектива: микробиомът като достъпна и обещаваща терапевтична мишена.