Психолог-психотерапевт Дарина Трайкова

  • Home
  • Bulgaria
  • Varna
  • Психолог-психотерапевт Дарина Трайкова

Психолог-психотерапевт Дарина Трайкова Психология и терапия се отнасят до комфорта на Вашата ?

Завършила съм бакалавърска и магистърска степени по психология. Следват специализирани следдипломни обучения по три школи за психотерапия, всяка по три години обучение: Когнитивно-поведенческа (Cognitive Behavioral Therapy - CBT); Психодрама; Семейна Системна и Структурна терапия; имам личен опит и три години работа под супервизия, работа в психиатрия. Работя в областта на: Тревожните разстройства (панически, генерализирани, социални, фобии, адаптация, остър стрес, посттравматично разстройство, дисоциативно разстройство, психосоматика и др.); Депресивните разстройства; Разстройствата на личността; Работа със семейства; Проблеми в етапите на развитие при деца и юноши. Използвам различни методики и практически техники в лична индивидуална терапия. Имам също опит и специализации в следните области: предизвикателства на отношенията; трудности във вземане на решения, при управление на времето; работа с отлагането /подобряване на мотивацията/; изграждане на самоуважение /самоувереност/; преодоляване на срамежливостта; баланс между работата и живота, увеличаване на щастието, други. Излизайки отвъд традиционната терапия за говорене, работя съвместно с Вас, за да определяте, установявате, проследявате и постигате целите си. Ще научите ефективни инструменти за мислене и поведение, съобразени с вашите специфични потребности, и за да усъвършенствате тези техники ще получавате персонализирана "домашна работа" извън сесиите. Моят активен подход, основан на уменията, произтича от непоколебима ангажираност да Ви помогна да се движите напред, да правите положителни промени и да водите щастлив и активен живот. Моля, свържете се с мен по всички въпроси, които се отнасят до комфорта на Вашата психика, междуличностните отношения, психотелесните проблеми, за да можем да се запознаем и да обсъдим как да работим заедно, да се справите с трудностите, които изпитвате.

06/04/2025

СИНХРОНИЧНОСТ
06 април 2025

Има понятие в психологията, въведено от К. Г. Юнг, което наричаме синхроничност. Ако веднъж месечно оставяме нещата в ръцете на случайността, относно решения, които не са от тези, които нерешени бързо, биха ни навредили, то имаме още един начин да си помогнем за тяхното решаване.

Какво Юнг нарича синхроничност. Според него понякога вселената изпраща знаци, които имат своя смисъл. Терминът синхроничност буквално означава съвпадение на две или повече събития, които нямат причинно-следствена връзка помежду си, но са очевидно свързани.

Ето някои примери от ежедневието за синхроничност: сещаме се за някаква мелодия и започваме да си я тананикаме, когато човекът седнал срещу нас започва също да си я тананика. Или не сме се сещали отдавна за някой познат, приятел и в момента, когато ни е споходила мисълта за него, телефонът звъни и същият човек ни търси. Невъзможно е да не открием съвпадение между тези факти, но няма обяснение как случайността ги е свързала. Или попадаме на книга (филм, картина, снимка), докато сърфираме из нета, или разглеждаме лавиците на книжарницата за нещо ново, която точно в този момент е изключително подходяща за решаване на проблема, който сме отложили за кратко, или срещаме човек, който по някакъв начин би могъл да бъде свързан с нещата, които трябва да решим.

Юнг е открил този феномен в психологията, докато е бил в сесия със своя пациентка. Забелязвайки синхроничността между думите на пациентката и друг факт, свързан в момента с нейните думи, той е направил важен извод за лечението й, което се оказало много вярна и продуктивна посока. Има хора, които преживяват многобройни съвпадения, докато други сякаш никога не са срещали подобно явление. Това е така, защото не всички хора обръщат внимание. Някои по природа са по-чувствителни, наблюдателни по отношение на този вид детайли и ги забелязват. Други не са чували за този феномен и когато вече знаят, започват да забелязват синхроничности много по-често. Обръщат внимание на случващото се около тях – срещи, разговори, филми, нещо прочетено, водят си дневник. Срещите с креативни хора са от голямо значение, помагат да изострим собствените сетива. Практикуването на медитация също помага да разширим възможностите си за сензитивност и възприятие.

Според Юнг в моменти на криза и личностни промени срещаме много повече синхроничност в случващото се около нас, защото сме много по-внимателни към знаците. Когато преживяваме подобни периоди, сякаш съдбата ни дава знак дали сме на прав път. Друг известен психолог счита, че знаците на синхроничност биха могли да бъдат тълкувани по същия начин, както сънищата – добра насока за решаване на трудни моменти.

Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт

26/11/2024

26 ноември 2024

ОТНОВО ЗА ЕМОЦИИТЕ
Kак описа своите базови чувства един мой млад клиент:
От Тъжно-депресивния регистър
"ТЪГА. Когато усещаш празнина. Сякаш нещо ти е отнето, заминало си е, няма го. Обикновено си представяме, че причината сме ние, не сме го опазили. Например, след раздяла със скъп приятел (моя бел. раздяла с някой/нещо любимо). Поведението е меланхолично, отнесено, като през мъгла.
ДЕПРЕСИЯ. Когато оставаш сляп за красивите неща в живота. Нямаш мотивация и енергия да продължиш напред със своето развитие; депресията възпира от пълноценно живеене.
СЪЖАЛЕНИЕ. Когато съзреш малко животинче на улицата и осъзнаеш, колко ще му бъде трудно да оцелее през идната зима.
РАЗОЧАРОВАНИЕ. Когато очакваш нещо да се случи по определен начин, а то не се получава така.

От Страхово-тревожния регистър
ТРЕВОЖНОСТ. Непрестанно чувство на притеснение, че нещо лошо предстои да се случи.
СЪМНЕНИЕ. Когато си в някакъв бар, очаквайки някого за среща, но той закъснява, започваш да усещаш някакво противоречие, колебание, относно това, дали ще се появи обекта.
РАЗДРАЗА. Когато някой те е издразнил по един или друг начин, но ти не смееш по една или друга причина, неясна за самия теб, открито да се конфронтираш, започваш да бъдеш пасивно-агресивен и враждебен към съответния обект. Съпроводена с вътрешна специфична тревожност, породена от изброените по-горе фактори.
СРАМ. Когато имаш чувството, че околните те наблюдават като под лупа и не се чувстваш комфортно в кожата си, поради проблеми със самочувствието (от различно естество), и каквото й да правиш, имаш усещането, че всички твои недостатъци лъсват ясно на повърхността.
ВИНА. Да смяташ, че си наранил някого безвъзвратно и не можеш да оправиш нещата, колкото и да се извиняваш.
ОБИДА. Когато усещаш, че някой те е обидил, някой, на когото си се доверил и си обикнал, и чувстваш, че трябва да направиш нещо, за да закърпиш зеещата, възпалена рана в душата си, предизвикана от обидата.
ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ. Когато направиш нещо за себе си, оправиш си веждите, или си сложиш грим, или си направиш прическа, или си сложиш нови обувки, за да впечатлиш средата, в която работиш, или учиш, но никой не обърне внимание на промяната. Незачитане.
УНИЖЕНИЕ. Същата ситуация, като по-горе, но с разликата, че средата, обществото дружно и открито подиграят усилието, което си положил, за да ги впечатлиш. Разликата с обидата е, че това общество не е лично свързано с теб, не е обида от приятел, любовник, човек, с когото си свързан и на когото си се доверил лично, и интимно.
СТРАХ. Когато ходиш по тъмно, по непознати и опасни места, и съмнителен човек започне да те следва. Усещаш опасност за себе си и страхът те спира да действаш.
ПАНИКА. Без особена причина започнеш да се усещаш в състояние на тотална безизходица с опасност за живота.
УЖАС. Силен страх, когато стане непосредствено ясно, че съмнителният човек (ситуация) от по-горе има лоши намерения спрямо теб.
БОЛКА. Резултат от усещане за неизлекувана обида/и.
МЪКА. Когато редица нещастия те сринат и когато в допълнение не виждаш изход вбъдеще.
ОТЧАЯНИЕ. Да загубиш нещо, за което си се борил много, и за което чувстваш, че си дал всичко.
РЕВНОСТ. Когато чувстваш, че човек, на когото си се доверил много, не ти връща със същото и продължава да си живее без да ти обръща особено внимание.

От Гневно-агресивния регистър
ГНЯВ. Когато някой не желае да изпълни нещо, което ти искаш или по начина, по който искаш.
ЯД. Когато работиш на някое място, което не ти харесва, започваш да развиваш яд към него и всичко около него.
ЯРОСТ. Силен гняв към някого, нещо специфично.
БЯС. Още по-силен, неконтролируем гняв.
ВРАЖДЕБНОСТ. Когато някой ти пречи да свършиш работа и да продължаваш напред, по нелогични за теб причини, тоест, ако виждаш, че човека има нещо лично против теб, но необосновано.
АГРЕСИЯ. Да искаш да унищожаваш, да рушиш наред.
ЗЛОБА. Когато се съревноваваш с друг, за да влошиш неговото желание, а не, за да подобриш своето лично желание дълготрайно.
ОЗЛОБЛЕНИЕ. Краткотрайна злоба, активира се в случай, че съзреш някого, за когото са ти говорили лоши неща.
ЗЛОСТ. Краткотрайна злоба, не лична, а към някой непознат, който е демонстрирал множество недобри, според теб, качества.
ЗЛИНА. Да кажеш нещо обидно с цел да уязвиш някого лично, обикновено като форма на отмъщение.
ЗАВИСТ. Форма на злоба, желание да си на мястото на някой сполучил, според теб, човек, а той да падне от успеха си.
ОМРАЗА. Силно лично да желаеш лошо за съответния човек.
НЕНАВИСТ. Силна омраза.
НЕПРИЯЗЪН. Когато някой човек те дразни, поради незадължително основателни причини. Необоснована, лична, често неразбрана, неясна вътрешно негативна нагласа към нещо, някого.
АЛЧНОСТ. Да искаш силно, каквото лъскаво и хубаво видиш, ненаситно. Когато видиш някоя хубава кола, или каквото хубаво харесаш, да искаш просто да е твое, но ако стане твое, алчността няма да се успокои.

От Позитивния регистър:
РАДОСТ. Моментно усещане, че предстоят само светли и приятни дни.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ. Дълготрайно, позитивно усещане, че многото усилия и работа, които си хвърлил в някаква среда, сфера, са възнаградени подобаващо.
УДОВОЛСТВИЕ. Моментен резултат от радостта, при изпълняване на дейност, която харесваш, без особено усилие.
ЩАСТИЕ. Постоянна радост.
ЛЮБОВ. Заедност.
ЕУФОРИЯ. Краткотрайно да изпиташ преувеличена радост от очакване на нещо хубаво.”

Добре, нали!

Според психологията, емоции, продължили повече от няколко минути, се превръщат в чувства. Чувства, продължили повече от няколко часа, се превръщат в настроение. Настроение, продължило повече от няколко дена се превръща в състояние. Състояние, продължило повече от няколко години, се превръща в свойство – отличителен белег, признак, качество, същина, природа, характер, атрибут.

Емоциите, чувствата, настроенията, свойствата са процеси, които определят начина на живот.

Казваме, той е депресивен (черноглед), слънчев, позитивен, тревожен, страхлив, гневлив, завистлив, зъл, алчен, защото у този човек обичайно преобладава съответната емоция. Ние се раждаме с определена предиспозиция към съответни емоции. В процеса на израстване се учим и създаваме умения как да контролираме, трансформираме, управляваме своите емоции. Не е лесно, не винаги се получава, не винаги има кой да ни научи, или поне насочи фокуса на внимание към тях. Обичайно, във външна среда ние се опитваме да контролираме емоциите, понякога с цената на потиснати емоции, което означава некачествен живот, не рядко болести.

Ето защо, психотерапевтите държим на първо място клиентите да се научат да разпознават своите емоции, да ги усещат, назовават, разбират, изразяват, използват по добър начин, което означава под контрол, трансформация, модулация (усилване/намаляване силата и времетраенето).

Емоциите се поддават на контрол единствено и само чрез мислите. Тоест, само умът може да държи емоциите здраво, под ключ. Емоциите са първични - енергия, която бликва внезапно. Обаче веднага след тях следват мислите. Като скачени съдове са. Логичната, правилната работа на мозъка не зависи от вида мисли – дали са позитивни или негативни, оптимистични или песимистични, добри или лоши. Те може да са всякакви, стига да отговарят на действителността, на фактите, на конкретиката в дадения момент, да осигуряват правилната адаптацията на индивида спрямо случващото се във външния свят. Връзката индивид-външната среда да е адекватна.

Правилна адаптация означава, случващото се е възприето със сетивата, доставено е до мозъка, пригодено (адаптирано) е към момента и е гарант за адекватна реакция. Тоест, добрата работа на мозъка е определяща за адекватната реакция.

Адекватна реакция означава поведение съответно на случващото се в момента, подходящо, отговарящо на фактите, на конкретиката. Означава, че реакцията не е резултат на предишни преживявания, минал опит, въображение, представа, дисбаланс на хормони, манипулация от външната или вътрешната среда, минали събития, очакване за бъдещи такива, не е резултат на емоции, а следствие наблюдения, ретроспекция, логически съждения, правилни невронни връзки, въпроси и отговори, разбиране за случващото се.

Емоциите са живата, красивата, сладката, романтичната част на съществата. Могат да служат за наслада, подкрепа, предпазване, свързване с другите, могат да ни разболяват, предават, пречат, разделят. Милиони години висша нервна дейност не е съществувала. Общували сме, съхранявали сме се чрез емоциите. Днес обаче мозъкът се е усъвършенствал. Емоциите са същите, но мозъчният апарат е добил съвършенството да продуцира мисли и да ги управлява.

Мозъкът, чиято основна функция е да пази тялото от погиване, днес изпълнява своите задачи на основата на правилни разсъждения, а не на емоции.

Така че, моят горещ съвет е – не използвайте емоционалния мозък, за да управлявате живота си. Нека за това служат вашите правилни мисли и поведение, а емоциите контролирайте като помощни средства.

За да живеете добре, в хармония, баланс със себе си и околния, външен свят, включително света на най-близките до вас хора, мисли и емоции е важно да бъдат в синхрон. Каквито са мислите, такива са емоциите и поведението. Позитивни мисли, закачени за позитивни емоции, изразени чрез топло, светло, добронамерено поведение, водят до добро здраве и красиви преживявания.

Дарина Трайкова, психотерапевт

21/04/2024

ДИСОЦИАТИВНО (КОНВЕРСИОННО) РАЗСТРОЙСТВО
21.04.2024

При мен дойде клиентка, която беше поставила на лицето си огромни слънчеви очила и помоли да остане с тях в кабинета. Съобщи, че има проблеми със зрението, от няколко дни не можела да вижда и светлината влошавала състоянието. Обиколила няколко различни специалисти, докато я посъветвали да потърси психотерапевт.

Това беше типичен случай на невротична психопатология. Може да се каже, че симптомите, за които става въпрос при този вид разстройства, позволяват на хората да избягват неприятни ситуации, без да поемат отговорност за поведението си, с цел да предотвратят по-сериозни психологични травми.

В медицината този вид разстройства се обозначават с термина соматоформни, което означава че са налични телесни симптоми – загуба на зрение, или слух, обоняние, вкус, анестезия (загуба на чувствителност), затруднено преглъщане, дишане, пареза, парализа и други, които не се дължат на установени физиологични или болестни причини.
Идентифицирани са три вида соматоформни разстройства. Най-разпространено е дисоциативното (конверсионно) разстройство.

Общото, което обединява дисоциативните (конверсионни) разстройства е частичната или пълна загуба на свързаност между това, което се е случило в близко или по-далечно минало със сегашната ситуация - липса на контрол върху тялото за непосредствените усещания и собственото възприятие. Няма осъзнаване за връзката между двете случки – предишно психогенно натоварване, на което не е обърнато достатъчно внимание и случилото се сега, което е някакъв незначителен стимул, но който връща клиента в оня значим за него травматичен момент, останал неотработен.

Всички типове дисоциативни разстройства обикновено отшумяват след една-две седмици, до няколко месеца. При разстройствата, които стават хронични, особено парализите и анестезиите, началото обикновено е свързано с неразрешими проблеми или трудности в отношенията с другите с психогенен произход, когато са тясно свързани с травмиращо събитие, неразрешими и непоносими проблеми или разстроени взаимоотношения.

Често симптомите отразяват представата на пациента за начина, по който би се проявило едно соматично заболяване. Прегледът при специалист и изследванията не доказват наличието на соматично или неврологично разстройство, но симптоматика съществува. Тя се развива внезапно на фона на психологичен стрес.
Този вид психични разстройства се наричат конверсионни, или асоциативни, поради начина, по който възникват. Когато пациентът в сегашния момент е бил по някакви причини разстроен - агресивен, гневен, ядосан, изпитва емоционална болка, ситуацията може да се промени от незначителна в соматоформно разстройство, само защото случка, дума, картина, образ, мисъл напомнят за минало събитие, което е накарало пациента тогава да бъде също така много гневен, агресивен, ядосан, да е изпитвал емоционална болка.

Тоест, по асоциация пациентът се връща в събитие подобно на сегашното, но случило се преди. Тревожността тогава не е била изразена и преживяна по адекватен начин. Пациентът не е разпознал мислите, чувствата, не е трансформирал информацията по добър, правилен начин. Не е планирал, не е предприел никакви успешни реакции за справяне. Стискал е юмруци, скърцал е със зъби, казвал си е, аз съм силен, това не ме засяга, не се отнася за мен, потиснал е емоциите и тревожността е останала вътре в него. Сега, при подобен случай, двата емоционални компонента се свързват и усилват в един мощен, емоционален взрив, който се пренасочва към тялото и предизвиква соматична симптоматика.

Всички соматични симптоми сега представляват хистерична реакция на ситуация, която съвсем не е тежка, травмираща, но е асоциативна, препраща пациента там и тогава, когато нещо се е случило и той не е обърнал достатъчно внимание, за да реши проблема, или е страдал, но не е знаел как да се справи и е потиснал, “изтласкал” случая, с цел да забрави. Конверсия, буквално преведено, означава преобразуване, превръщане, промяна. Ситуация "сега", особено ако личността е по-лабилна емоционално в конкретния момент по други причини, може да бъде превърната в ситуация "тогава", когато се е случило нещо подобно и е останала травма в несъзнаваното поле на индивида.

Пътят за справяне обичайно тръгва през кабинета на специалистите по соматични болести, за да се изключи такава, след което е добре да се посети психотерапевт, който въвежда реалността. Той обяснява, как при липса на доказана физична (соматична) болест, но с преживяване на симптоматика на телесно заболяване, се касае за "фалшиви" симптоми - само усещане без увреждане на съответните органи, като причина са психогенни фактори.

Обикновено този вид разстройства отшумяват сами така внезапно, както и внезапно се появяват. Не е необходимо специално лечение. Но може да се работи върху травмата от миналото, която не е била реструктурирана.

Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт

30/05/2023

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ЗА СЛУЧВАЩОТО СЕ В СВЕТА ДНЕС ?

Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт

Светът е в етап на технологичен бум. Изкуствен интелект, генно модифицирани храни, атомна енергия - постижения създадени от гениални умове, вървят заедно с индивидуалния ум на всеки нормален човек, който почти не се е променил от времето на пещерния период. Общественият живот е конгломерат от обикновени човешки същества, които се грижат за своето съществуване, едновременно с умове, постигащи върхове в различни области на науката и индивиди, разполагащи с власт, влияние и неограничени финансови средства, обявили себе си за двигател, който тегли обществата в някаква посока. В контрастния сблъсък между свръхмодерни технологии и почти непроменени психика, и физика у човека, има риск от изкривяване в мисленето, което би могло да доведе до опасни последици в различни направления от социалния живот.

Означава ли това човечеството да живее в страх и стрес? Трябва ли всеки ден хората да следят непрестанно медиите, да събират всевъзможна информация, да си задава нонстоп въпросите: Накъде отива светът? Има ли смисъл в това, което се случва? Моята Родина, нашата страна, почти останала без собствен имунитет, раздирана от неправди, безморални политици, ще бъде ли въвлечена във война? Аз какъв живот имам? Планетата ще оцелее ли?

Замисляли ли сте се, въпросите, които си задавате в днешно време и емоциите, които те предизвикват, различни ли са от тези на пещерния човек? Не прозира ли в тях същия страх за оцеляване, какъвто е стоял пред подобните на нас живели милиони години назад. Тогава причините за страха е било невежеството. Днес как стоят нещата? Има ли съществена промяна? Страхът за оцеляване не е ли отново предизвикан от невежество? Или по-меко казано, хората не могат да се ориентират и защитят от опасностите, защото нямат достатъчно познания и съответно лостове за контрол над нещата. Съвременният човек все пак е малко по-напред от своите предци, поради анатомичната еволюция – появата на мозъчна кора, където се извършват мисловни процеси. Би трябвало да е усвоил добрата адаптация в околната среда, независимо колко непостоянна е тя (средата) - природната и социалната.

Преди да се случи адаптацията в средата е важна адаптацията вътре в самия индивид. Как възприема света, другите, себе си зависи от това, какво вижда и попива в семейството, какво възпитание получава, отношението между членовете на семейството, правилното изпълнение на социалните роли (майка, баща, деца, брат, сестра, баба, дядо), ресурса на индивида, посоката и нивото на развитие на потенциала, накрая излизане от семейството и адаптацията в околния свят. Много неща имат значение за правилното вграждане на индивида във външния свят, едновременно запазвайки своята идентичност и автентично, и гъвкаво вписвайки се в средата, каквато й да е тя, както й да се променя. В този сложен процес неминуемо се допускат грешки. В детството нямат особено значение. Дисфункциите оказват влияние в живота на възрастния индивид. Когато пречат на качеството на живота, е добре да се потърси психологична помощ за справяне с дефицитите и решаване на житeйските проблеми.

За всички е ясно как животът на индивида, от неговото пристигане на земята (раждане) до неговото заминаване (смърт), представлява непрекъснат цикъл на развитие и промяна. Психолозите са подредили развитието в етапи, които са изпълнили със съдържание – какво се учи във всеки етап, какви са опасните пропуски, до какви загуби водят и когато наближи краят на опънатата тетива “oт - до”, настъпва последният етап - равносметката. Хората едва тогава си задават най-важните въпроси: Как живях? Добре ли беше за мен? Как беше за другите, които срещнах в своя живот за кратко, или по-дълго? Можеше ли да бъде по-добре? Кои бяха важните неща? Какво постигнах? Каква цена платих? В крайна сметка разбирате, че сте имали силни и успешни, красиви преживявания, и едновременно допуснати грешки и пропуски, които са довели до страдания.

Същото е в световен мащаб. Обществата постоянно се развиват. Преди векове един човешки живот е бил абсолютно недостатъчен, за да се видят процесите ясно. Днес нещата се движат с много по-бързи темпове и пак не могат да бъдат обхванати глобално. Не може да се направи равносметка, какво се случва, то добре ли е за света, каква е вероятността за грешка, може ли да се избегне.Ето защо, по-важно е хората да държат себе си в баланс, докато световните процеси се движат по своите правила. Като емоционални същества, контролът на себе си означава контрол на емоциите. Постоянното присъствие на силни тъжно-депресивни, страхово-тревожни, гневно-агресивни емоции пречат на качеството на живот, водят до зависимост и разстройство на личността. Как да държите емоциите под контрол, без да ги потискате и задържате в себе си е майсторство, което се учи? Важно е да сте позитивни, да не живеете в постоянен страх, депресия, тревожност. Като позитивни не означава позитивно мислене, а означава мислене, което обхваща реалността на нещата в техния позитивен ракурс.

Как би могла да се обясни тази концепция по-ясно. Съгласни сте, че умът контролира емоциите, а вашият Аз контролира ума. Така сме устроени. Когато усетите действието на негативна емоция у вас, или негативна мисъл, запитайте се. Защо е там? Какво ми казва? Това, което се опитва да ми съобщи, с което привлича вниманието ми, отговаря ли на фактите? Важно ли е за мен? Има ли смисъл? Искам ли да го приема, или искам да го променя? Мога ли? Как? Винаги търсете смисъл в това, което правите, което ви се случва, но винаги след като първо намалите емоцията. Какво прави негативната емоция? Добре е, че ви разтърсва с мощната си енергия и ви кара да действате. Но има опасност да изкриви мисленето и да загубите правилната преценка за нещата.

Ето защо викате на помощ Аза (Егото), стига да сте го изградили достатъчно силен и предпазващ. В конкретния момент се питате: как е това за мен? Вие преценявате реалистично своите действия, вие контролирате своите възможности, вие търсите правилната за вас посока, така че да се чувствате в баланс и щастливи. Когато вие сте добре и хората около вас са добре, работите добре, постигате качество в работата, давате максималното, на което сте способни, намирате щастие в правенето на нещата.Когато вършите своята работа с качество, превъзхождащо всички други явления, които пречат на щастието ви, няма време да се борите със страха, с неправдите. Борбата посредством лозунги, протести и други акции срещу несправедливостите в света и около вас, според мен, има временен ефект, ако изобщо има някакъв ефект. Всеки трябва да върши нещата, в които е вложил усилия и труд да ги изучи, по най-добрия начин, отдавайки им се изцяло. Тогава щастието е истинско, неподправено, страхът приема позитивна форма на доверен пазител и защитник някъде в съзнанието, като фон, а не в центъра. Тогава имате здрава връзка със себе си, добро самочувствие, здрава връзка с хора около вас и което е най-важно, получавате и отдавате любов. Така стоят нещата, когато става въпрос за социалните процеси и нашето лично участие в тях.

Всичко останало не зависи от нас и в този смисъл е излишно да ни тревожи.

30.5.2023

20/05/2023

Какво е щастието? Може би, да лежиш блажено в някой хамак на брега на океана и да отпиваш от изстудения коктейл с палмова сламка, или да се рееш по върховете на някоя планина задъхан от разредения въздух и тишината, а може би да се гмуркаш в изумрудените води на безбрежното синьо на залива и да се надбягваш с рибите. Понякога неангажиращо ума, или тялото, пасивно съзерцание, друг път състезание със себе си! Това носи наслада, при условие, че преди това сме се потрудили достатъчно усилно, за да заслужим подобно удоволствие.

Обаче ония мигове, които обикновено настъпват, когато тялото или умът са доведени до своите пределни граници в съзнателно усилие за постигане на нещо трудно и значимо, са несравними. Когато детето поставя с треперещи пръстчета последното кубче на своята картонена кула и лицето му се озарява в блаженство, радост, усмивка, невероятно удоволствие, гордост, любов към себе си; или, когато ученикът заслужено получава медал за усилията вложени в математиката; спортистът подобрява личния си рекорд; художникът поставя последния завършен щрих на своята картина; терапевтът усеща хармонията и баланса, която настъпва във вътрешния свят на неговия клиент.

Щастието е състояние на ума и душата, но най-често идва там, където има усилия, творчество, пълно ангажиране с всеки миг от своя живот, посветен на някаква кауза.

Всеки човек има различни възможности за развитие, различни предизвикателства. Важно е да дава всичко от себе си, да не се щади, да изчерпва докрай потенциала си, да се посвещава на своята цел, и когато я постигне, се явява този върхов момент на щастие.

Ето защо, щастието е нещо, което ние самите предизвикваме. И когато вървим по своя път, понякога разранени от трудностите, които срещаме, но не се отказваме, това е знак, че ценим и обичаме себе си, защото вървим към своето щастие.

Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт

03/05/2023

Хората, които идват при мен за фамилна терапия, питат: “Нормално ли е често да имаме разногласия и разминаване в различни ситуации в семейството. Когато възникне конфликт, стремим се да го потиснем, да не разваляме отношенията си. Вероятно не сме хармонична двойка, а всъщност се обичаме.”
Какво е смисловото съдържание на думата конфликт? - сблъсък на противоположни интереси, цели, позиции, идеи, ценности, възгледи, разбирания и пр.. Като отделни, самостоятелни личности, всеки член от семейството влага свой смисъл и значение в горните понятия. В процеса на общуване, нормално е партньорите да достигат до противопоставяне в различни ситуации и евентуално то да ескалира в раздор, или конфликт.
Конфликтите, с които е пълен съвместният живот, имат своето позитивно значение. Бих казала - конфликтът е място, където различията достигат връх, като всеки от участниците се опитва да защити своите позиции, както умее. Въпросът не е да се избегне конфликта, а как да се премине през него по конструктивен начин, за да има градивен ефект. Развитието и сплотяването на семейството, наместването и нагласата към различията, се постигат чрез намиране модел за справяне, приемлив за двете страни, а това много често минава през конфликта. Преодоляването на всяка височина, породена от противоположностите, прави общия път все по-удобен и безопасен.
Моят съвет е, говорете незабавно за това, което не ви харесва, без да се страхувате от конфликтите. Вероятно с опита ще изградите умения как правилно да влизате и излизате от конфликтите, има подходящи материали за създаване на умения, потърсете ги, прочетете. По-важно е да изясните ситуацията, а не да правите опити да я “заметете” под килима. “Скритите” ситуации в един момент изскачат по деструктивен начин, подплатени обилно с взаимни укори, обиди, огорчения и разочарования. След което настъпва празнота с чувство на вина - защо постъпих по този начин.
Предлагам същото отношение към децата. Зачитайте ги като личности, отделяйте време и място за изясняване на позициите в конфликта и намиране на конструктивно решение. Вместо да налагате своето мнение, потърсете диалога и убеждението, с любов и разбиране.

Дарина Трайкова, психолог

07/03/2023

7 март 2023

НА КАКВА ВЪЗРАСТ СТЕ

На каква възраст сте? – всеки отговаря според броя години по паспорт. Психолозите знаят, говорим за възможно най-неточния отговор. Наричат я хронологична възраст, но тя почти винаги нищо не означава.

Освен хронологичната има биологична възраст съобразена с физическото развитие и физиологичните процеси. Тук човек може да е здрав до дълбока старост, психически и физически, и обратно, прикован на инвалидна количка още в зората на живота си, което има своето значение.

Има психологична възраст – какво поведение показва човек. Наблюдават се млади хора равнодушни, безучастни, лишени от жизненост и мотивация, създават впечатление на преждевременно повяхнали, можем да ги наречем стари, млади хора. В същото време има по брой години стари, но заинтересовани, активни, млади по дух, осъществяват развитието си като личности в младост във всекидневните си контакти.

Екзистенциална възраст – мотото на тези хора е: животът има смисъл. Човек може да отпадне физически още в младостта, но не и по дух. До дълбока старост хората могат да преживяват субективно благополучие за полезност. Животът през цялото съществуване да е полезна дейност – учене, опит, знания, преживяване, съхраняването и предаването им на поколенията чрез завети, съвети, мемоари и пр.. Няма значение какви социални етикети са поставени – успешен, провален и пр., всяка дейност, всяко преживяване носят опит и имат смисъл.

Социална възраст – способността и умението да влизаш правилно в социалните роли, да си активен до дълбока старост, да показваш на младите как социалният часовник върви, времето не спира, младите не могат да отлагат вземането на решения, да отказват да правят ключови избори в своя живот, да реализират своите социални роли. Важно е те да напуснат родителското семейство, да са професионално ангажирани с израстване, създаване на собствено семейство, или съжителство без брак, но с деца, да не отлагат решенията за нови социални роли по различни мотиви. Зрелостта, късната възраст и старостта могат да са подкрепа, и катализатор за тях в това отношение.

И накрая – функционална възраст, или новата младост - когато много от различните посоки в живота стават възможни и малко от решенията за бъдещето се определят като невъзможни или несигурни. Възраст, позволяваща ново подреждане на нещата от живота, нов поглед към реалността и събитията, нови хоризонти с разширено съзнание и богат жизнен опит. Много възрастни двойки вземат това решение – за нов живот.

Какво означава на каква възраст съм? Какво означава да остарявам мъдро? Имат ли възраст любопитството, стремежите, активността, познанието, самоактуализацията?

Как съзнавам, усещам, чувствам себе си в смисъла за възрастност не може да се ограничава до хронологичната възраст – броят години от датата на раждане. Това е важно да се приеме като значим аргумент в обществото, общуването, контактите, заемането на позиции в работата, социалните дейности и пр. Така, както се говори за множеството полови роли, по същия начин е важно да се даде свобода в мисленето и дейностите по отношение на различните възрасти.

Дарина Трайкова, психолог-психотерапевт

Address

Varna
9001

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:00
Tuesday 09:00 - 17:00
Wednesday 09:00 - 17:00
Thursday 09:00 - 17:00
Friday 09:00 - 17:00
Saturday 09:00 - 17:00

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психолог-психотерапевт Дарина Трайкова posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Психолог-психотерапевт Дарина Трайкова:

Shortcuts

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Category

Our Story

Завършила съм бакалавърска и магистърска степени по психология с отличие и грамоти. Следват много години специализирани следдипломни обучения в различни терапевтични школи. Имам опит в лечението на тревожни разстройства, включително пристъпи на паника, генерализирана тревожност, социална тревожност, повишена тревожност за здравето, психосоматика, други невротични разстройства, депресии, остър стрес, посттравматичен стрес, адаптация, разстройства на личността и други. Също така проблеми в брака, семейната двойка, разширеното семейство, умения за създаване на хармонични отношения, успешно свързване с околния свят, преодоляване на трудностите за вземането на решения, управление на времето, работа с отлагането /подобряването на мотивацията/, изграждане на самоуважение /самоувереност/, преодоляване на срамежливостта, баланс между работата и живота, увеличаване на щастието и други. Използвам Когнитивно-поведенческата терапевтична школа (Cognitive Behavioral Therapy - CBT), Психодрама на Морено, Миланската школа за семейна терапия. Процесът на работа е активен, съсредоточен и целенасочен, с цел да подобрите уменията си в различни психични области, да балансирате поведението и да постигнете най-високия си потенциал. Излизайки отвъд традиционната терапия за говорене, използвам различни техники, методики и работя съвместно с Вас, за да определяте, установявате, проследявате и постигате целите си. Ще научите ефективни инструменти за мислене и поведение, съобразени с вашите специфични потребности, и за да усъвършенствате тези техники ще получавате персонализирана "домашна работа" извън сесиите. Целта на съвместната ни работа е да водите щастлив и активен живот, да се движите напред с радост и удоволствие. Моля, свържете се с мен по всички въпроси, които се отнасят до комфорта на Вашата психика и поведение, междуличностните отношения, психотелесните проблеми, за да можем да се запознаем и да обсъдим как да работим заедно, за да се справите с трудностите, които изпитвате и подобрите своя живот.

ON-LINE консултации през SKYPE, ZOOM и други платформи за хора извън страната: DARINA TRAYKOVA