26/11/2024
26 ноември 2024
ОТНОВО ЗА ЕМОЦИИТЕ
Kак описа своите базови чувства един мой млад клиент:
От Тъжно-депресивния регистър
"ТЪГА. Когато усещаш празнина. Сякаш нещо ти е отнето, заминало си е, няма го. Обикновено си представяме, че причината сме ние, не сме го опазили. Например, след раздяла със скъп приятел (моя бел. раздяла с някой/нещо любимо). Поведението е меланхолично, отнесено, като през мъгла.
ДЕПРЕСИЯ. Когато оставаш сляп за красивите неща в живота. Нямаш мотивация и енергия да продължиш напред със своето развитие; депресията възпира от пълноценно живеене.
СЪЖАЛЕНИЕ. Когато съзреш малко животинче на улицата и осъзнаеш, колко ще му бъде трудно да оцелее през идната зима.
РАЗОЧАРОВАНИЕ. Когато очакваш нещо да се случи по определен начин, а то не се получава така.
От Страхово-тревожния регистър
ТРЕВОЖНОСТ. Непрестанно чувство на притеснение, че нещо лошо предстои да се случи.
СЪМНЕНИЕ. Когато си в някакъв бар, очаквайки някого за среща, но той закъснява, започваш да усещаш някакво противоречие, колебание, относно това, дали ще се появи обекта.
РАЗДРАЗА. Когато някой те е издразнил по един или друг начин, но ти не смееш по една или друга причина, неясна за самия теб, открито да се конфронтираш, започваш да бъдеш пасивно-агресивен и враждебен към съответния обект. Съпроводена с вътрешна специфична тревожност, породена от изброените по-горе фактори.
СРАМ. Когато имаш чувството, че околните те наблюдават като под лупа и не се чувстваш комфортно в кожата си, поради проблеми със самочувствието (от различно естество), и каквото й да правиш, имаш усещането, че всички твои недостатъци лъсват ясно на повърхността.
ВИНА. Да смяташ, че си наранил някого безвъзвратно и не можеш да оправиш нещата, колкото и да се извиняваш.
ОБИДА. Когато усещаш, че някой те е обидил, някой, на когото си се доверил и си обикнал, и чувстваш, че трябва да направиш нещо, за да закърпиш зеещата, възпалена рана в душата си, предизвикана от обидата.
ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ. Когато направиш нещо за себе си, оправиш си веждите, или си сложиш грим, или си направиш прическа, или си сложиш нови обувки, за да впечатлиш средата, в която работиш, или учиш, но никой не обърне внимание на промяната. Незачитане.
УНИЖЕНИЕ. Същата ситуация, като по-горе, но с разликата, че средата, обществото дружно и открито подиграят усилието, което си положил, за да ги впечатлиш. Разликата с обидата е, че това общество не е лично свързано с теб, не е обида от приятел, любовник, човек, с когото си свързан и на когото си се доверил лично, и интимно.
СТРАХ. Когато ходиш по тъмно, по непознати и опасни места, и съмнителен човек започне да те следва. Усещаш опасност за себе си и страхът те спира да действаш.
ПАНИКА. Без особена причина започнеш да се усещаш в състояние на тотална безизходица с опасност за живота.
УЖАС. Силен страх, когато стане непосредствено ясно, че съмнителният човек (ситуация) от по-горе има лоши намерения спрямо теб.
БОЛКА. Резултат от усещане за неизлекувана обида/и.
МЪКА. Когато редица нещастия те сринат и когато в допълнение не виждаш изход вбъдеще.
ОТЧАЯНИЕ. Да загубиш нещо, за което си се борил много, и за което чувстваш, че си дал всичко.
РЕВНОСТ. Когато чувстваш, че човек, на когото си се доверил много, не ти връща със същото и продължава да си живее без да ти обръща особено внимание.
От Гневно-агресивния регистър
ГНЯВ. Когато някой не желае да изпълни нещо, което ти искаш или по начина, по който искаш.
ЯД. Когато работиш на някое място, което не ти харесва, започваш да развиваш яд към него и всичко около него.
ЯРОСТ. Силен гняв към някого, нещо специфично.
БЯС. Още по-силен, неконтролируем гняв.
ВРАЖДЕБНОСТ. Когато някой ти пречи да свършиш работа и да продължаваш напред, по нелогични за теб причини, тоест, ако виждаш, че човека има нещо лично против теб, но необосновано.
АГРЕСИЯ. Да искаш да унищожаваш, да рушиш наред.
ЗЛОБА. Когато се съревноваваш с друг, за да влошиш неговото желание, а не, за да подобриш своето лично желание дълготрайно.
ОЗЛОБЛЕНИЕ. Краткотрайна злоба, активира се в случай, че съзреш някого, за когото са ти говорили лоши неща.
ЗЛОСТ. Краткотрайна злоба, не лична, а към някой непознат, който е демонстрирал множество недобри, според теб, качества.
ЗЛИНА. Да кажеш нещо обидно с цел да уязвиш някого лично, обикновено като форма на отмъщение.
ЗАВИСТ. Форма на злоба, желание да си на мястото на някой сполучил, според теб, човек, а той да падне от успеха си.
ОМРАЗА. Силно лично да желаеш лошо за съответния човек.
НЕНАВИСТ. Силна омраза.
НЕПРИЯЗЪН. Когато някой човек те дразни, поради незадължително основателни причини. Необоснована, лична, често неразбрана, неясна вътрешно негативна нагласа към нещо, някого.
АЛЧНОСТ. Да искаш силно, каквото лъскаво и хубаво видиш, ненаситно. Когато видиш някоя хубава кола, или каквото хубаво харесаш, да искаш просто да е твое, но ако стане твое, алчността няма да се успокои.
От Позитивния регистър:
РАДОСТ. Моментно усещане, че предстоят само светли и приятни дни.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ. Дълготрайно, позитивно усещане, че многото усилия и работа, които си хвърлил в някаква среда, сфера, са възнаградени подобаващо.
УДОВОЛСТВИЕ. Моментен резултат от радостта, при изпълняване на дейност, която харесваш, без особено усилие.
ЩАСТИЕ. Постоянна радост.
ЛЮБОВ. Заедност.
ЕУФОРИЯ. Краткотрайно да изпиташ преувеличена радост от очакване на нещо хубаво.”
Добре, нали!
Според психологията, емоции, продължили повече от няколко минути, се превръщат в чувства. Чувства, продължили повече от няколко часа, се превръщат в настроение. Настроение, продължило повече от няколко дена се превръща в състояние. Състояние, продължило повече от няколко години, се превръща в свойство – отличителен белег, признак, качество, същина, природа, характер, атрибут.
Емоциите, чувствата, настроенията, свойствата са процеси, които определят начина на живот.
Казваме, той е депресивен (черноглед), слънчев, позитивен, тревожен, страхлив, гневлив, завистлив, зъл, алчен, защото у този човек обичайно преобладава съответната емоция. Ние се раждаме с определена предиспозиция към съответни емоции. В процеса на израстване се учим и създаваме умения как да контролираме, трансформираме, управляваме своите емоции. Не е лесно, не винаги се получава, не винаги има кой да ни научи, или поне насочи фокуса на внимание към тях. Обичайно, във външна среда ние се опитваме да контролираме емоциите, понякога с цената на потиснати емоции, което означава некачествен живот, не рядко болести.
Ето защо, психотерапевтите държим на първо място клиентите да се научат да разпознават своите емоции, да ги усещат, назовават, разбират, изразяват, използват по добър начин, което означава под контрол, трансформация, модулация (усилване/намаляване силата и времетраенето).
Емоциите се поддават на контрол единствено и само чрез мислите. Тоест, само умът може да държи емоциите здраво, под ключ. Емоциите са първични - енергия, която бликва внезапно. Обаче веднага след тях следват мислите. Като скачени съдове са. Логичната, правилната работа на мозъка не зависи от вида мисли – дали са позитивни или негативни, оптимистични или песимистични, добри или лоши. Те може да са всякакви, стига да отговарят на действителността, на фактите, на конкретиката в дадения момент, да осигуряват правилната адаптацията на индивида спрямо случващото се във външния свят. Връзката индивид-външната среда да е адекватна.
Правилна адаптация означава, случващото се е възприето със сетивата, доставено е до мозъка, пригодено (адаптирано) е към момента и е гарант за адекватна реакция. Тоест, добрата работа на мозъка е определяща за адекватната реакция.
Адекватна реакция означава поведение съответно на случващото се в момента, подходящо, отговарящо на фактите, на конкретиката. Означава, че реакцията не е резултат на предишни преживявания, минал опит, въображение, представа, дисбаланс на хормони, манипулация от външната или вътрешната среда, минали събития, очакване за бъдещи такива, не е резултат на емоции, а следствие наблюдения, ретроспекция, логически съждения, правилни невронни връзки, въпроси и отговори, разбиране за случващото се.
Емоциите са живата, красивата, сладката, романтичната част на съществата. Могат да служат за наслада, подкрепа, предпазване, свързване с другите, могат да ни разболяват, предават, пречат, разделят. Милиони години висша нервна дейност не е съществувала. Общували сме, съхранявали сме се чрез емоциите. Днес обаче мозъкът се е усъвършенствал. Емоциите са същите, но мозъчният апарат е добил съвършенството да продуцира мисли и да ги управлява.
Мозъкът, чиято основна функция е да пази тялото от погиване, днес изпълнява своите задачи на основата на правилни разсъждения, а не на емоции.
Така че, моят горещ съвет е – не използвайте емоционалния мозък, за да управлявате живота си. Нека за това служат вашите правилни мисли и поведение, а емоциите контролирайте като помощни средства.
За да живеете добре, в хармония, баланс със себе си и околния, външен свят, включително света на най-близките до вас хора, мисли и емоции е важно да бъдат в синхрон. Каквито са мислите, такива са емоциите и поведението. Позитивни мисли, закачени за позитивни емоции, изразени чрез топло, светло, добронамерено поведение, водят до добро здраве и красиви преживявания.
Дарина Трайкова, психотерапевт
