03/02/2025
Рафинираната захар, онова, което слагат в кафето,
ако не е в малко количество, като подправка,
е отрова.
Ето повече биохимична информация, за любознателните.
(от Дийпсийк)
Захарите, особено високите дози **рафинирана глюкоза и фруктоза**, стимулират оксидативен стрес чрез няколко ключови биохимични механизма. Това се дължи на нарушаване на редокс хомеостазата в клетките, което води до натрупване на реактивни кислородни видове (ROS). Ето подробно обяснение:
---
# # # **1. Гликиране на протеини (Advanced Glycation End Products, AGEs)**
- **Механизъм**:
Захарите (най-вече глюкоза) спонтанно се свързват с аминогрупи на протеини или липиди без ензимен контрол, образувайки **гликирани съединения (AGEs)**.
- Пример: Хемоглобин A1c (показател за дългосрочна глюкозна експозиция).
- **Последствия**:
- AGEs активират рецептора **RAGE** (Receptor for AGEs) на клетъчните повърхности, което стимулира продукцията на ROS чрез активиране на **NADPH оксидаза**.
- Увреждат колагена и еластина в съдовете, правейки ги по-пропускливи за LDL частици.
---
# # # **2. Полиолов път (Polyol Pathway)**
- **Механизъм**:
При високи нива на глюкоза, ензимът **алдоза редуктаза** преобразува глюкоза в **сорбитол**, който след това се превръща във фруктоза.
- Този процес консумира **NADPH** – кофактор, критичен за регенерация на **глутатион** (мощен антиоксидант).
- **Последствия**:
- Намаляване на NADPH → намаляване на антиоксидантния капацитет → натрупване на ROS.
- Сорбитолът натрупва осмотичен стрес в тъканите (напр. очна леща, нерви), което допринася за диабетни усложнения.
---
# # # **3. Митохондриална дисфункция**
- **Механизъм**:
Високите нива на глюкоза увеличават доставката на **пируват** в митохондриите, което води до свръхпроизводство на **NADH** и **FADH2** (електронни донори).
- Това претоварва електрон-транспортната верига, като причинява "изтичане" на електрони и образуване на **супероксидни радикали (O₂⁻)**.
- **Последствия**:
- ROS увреждат митохондриална ДНК и мембрани, нарушавайки енергийния метаболизъм.
---
# # # **4. Активация на протеин киназа C (PKC)**
- **Механизъм**:
Високи нива на глюкоза увеличават синтеза на **диацилглицерол (DAG)**, който активира изоформите на **PKC**.
- Активираната PKC стимулира NADPH оксидаза, произвеждаща ROS.
- **Последствия**:
- Увеличава се възпалителната каскада и оксидативният стрес в ендотелните клетки на кръвоносните съдове.
---
# # # **5. Хексозаминов път (Hexosamine Pathway)**
- **Механизъм**:
Излишъкът от глюкоза се отклонява към този път, образувайки **UDP-N-ацетилглюкозамин**, който модифицира протеини чрез **O-GlcNAцилиране**.
- Това нарушава сигналните пътища, включително тези, регулиращи антиоксидантната защита (напр. Nrf2).
- **Последствия**:
- Намалява експресията на антиоксидантни ензими като **супероксид дисмутаза (SOD)** и **каталаза**.
---
# # # **6. Инхибиране на антиоксидантните системи**
- **Глутатион**:
- Високите нива на глюкоза консумират NADPH, необходим за редуциране на окисления глутатион (GSSG) обратно в активната му форма (GSH).
- Без GSH клетките стават уязвими към ROS.
- **Витамин C и E**:
- Хроничният хипергликемичен стрес изчерпва тези антиоксиданти чрез тяхната постоянна употреба за неутрализиране на ROS.
---
# # # **7. Роля на фруктозата**
Фруктозата (често в **хартиен сироп с високо съдържание на фруктоза, HFCS**) е особено проблематична:
- Метаболизира се предимно в черния дроб, където **дефосфорилирането на ATP** генерира **киселина** и ROS.
- Активира **ксантин оксидаза** – ензим, произвеждащ супероксидни радикали.
- Стимулира производството на **урична киселина**, която активира възпалителни каскади.
---
# # # **Физиологичен контекст**
В еволюционен план човешкото тяло не е приспособено за хронично високи дози захари. Оксидативният стрес, предизвикан от захари, е **адаптивен механизъм** при остър стрес, но при хронична експозиция води до:
- Увреждане на ДНК и протеини.
- Ендотелна дисфункция (предшественик на атеросклероза).
- Инсулинова резистентност и диабет тип 2.
---
# # # **Заключение**
Захарите носят оксидативен стрес не защото са "отрова", а защото **превишават капацитета на организма да ги метаболизира балансирано**. В контекста на модерната диета (високо количество рафинирани захари и ниска активност) тези механизми стават патологични. Решението не е да се дърмонязира захарта, а да се балансира приемът ѝ с антиоксиданти, фибри и физическа активност.
