09/02/2026
ИМАМЕ СИСТЕМА ЗА ДЕЦАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ.
И това е правилно. Нужно. Човешко.
Имаме:
– наименование
– диагнози
– ресурсни учители
– програми
– бюджети
– проекти
Имаме рамка, в която тези деца могат да бъдат видени и подкрепени.
❗ Но има една група деца, за които нямаме нито име, нито място.
Това са будните деца.
Децата, които:
– мислят бързо
– задават неудобни въпроси
– не приемат авторитет „по подразбиране“
– виждат противоречия
– отегчават се от шаблони
– отказват да се поберат в „така се прави“
За тях системата няма термин.
Няма ресурс.
Няма поле.
И когато системата не знае какво да прави с нещо,
тя се опитва да го нормализира.
Будното дете постепенно става:
– „проблемно“
– „арогантно“
– „разсеяно“
– „без дисциплина“
– „с лошо поведение“
А последствията са много конкретни:
– детето се научава да се свива
– или се научава да воюва
– губи доверие в възрастните
– започва да се съмнява в себе си
– или превръща интелекта си в защита, не в дар
Системата не го чупи нарочно.
Тя просто не е създадена за него.
❓ Как изглежда подкрепата за будно дете всъщност?
Не е:
– да го „оправим“
– да го направим по-тихо
– да го научим да не пита
– да го напаснем на всяка цена
Подкрепата е:
– възрастен, който издържа въпросите му
– пространство, в което мисленето не е наказуемо
– граници без унижение
– свобода без хаос
– признание, че различното не е дефект
И най-важното – родител, който е буфер между детето и системата, а не неин говорител.
Родител, който може да каже: „Проблемът не е в детето ми.
Проблемът е, че нямаме място за такива деца.“
И сега неудобният въпрос:
❓ Ако нямаше кой да побере ума ти навреме –
ти какъв възрастен стана?
Защото будният ум, оставен без поле, не изчезва.
Той или се пречупва.
Или се превръща в проблем за света, вместо в ресурс.
А ние после се чудим
„Къде сбъркахме?“.
