
10/06/2025
След покъртителните истории на настанени, в разкритите през уикенда нелегални домове за възрастни хора, обществото ни е настръхнало, но това няма да е за дълго. Подобни места – без лиценз, без грижа, без квалифициран персонал - съществуват и на други места в страната.
От една страна, съществуващите държавни институции за възрастни хора, за възрастни с увреждания или деменция са малко и не могат да поемат нарастващите нужди. Списъците „на чакащите“ са дълги и често хората не стигат до своя ред. Съществуващата система за функциониране на тези домове е остаряла, нереформирана, не е обезпечена с достатъчен като количество и като експертиза персонал, но дори така, има относително ясен стандарт на грижа, те са обект на проверки от различни институции. И в тях мирише на столска храна и урина, но хората можете да видите навън, персоналът най-често се старае да осигурява активности на настанените. Те са обезпечени до някъде с персонал, но е крайно недостатъчен.
От друга страна, особено в случаите на възрастен човек с множество заболявания, или деменция, или психично страдание, близките са принудени да търсят различни варианти за настаняване под специализирана грижа защото трудно се справят сами. Грижата е денонощна, изтощителна - физически и емоционално. Само си представете - ходите на работа, имате деца и семейство и възрастен човек, който се нуждае от грижа 24/7 - как успявате? И физически и емоционално.
Частните домове са алтернатива. Далеч не всички са „домове на ужасите“, в много от тях има и добро отношение, и грижа, и разбиране. Проблемът обаче не е в само в добросъвестността на персонала и управлението. Няма да коментирам случаите от последните дни, в тях „светват“ много лампи колко е недоправена системата за грижа, как можеш да се промъкнеш между законовите изисквания, как по веригата има страшно много хора, които са неморални и с откровено престъпни действия.
Проблемът е, че както във всичко в България, когато в социалната сфера се спомене „реформа“, „подобряване на грижата“, „качествени услуги“ веднага се хващаме в ремонти дейности и обществени поръчки.
В изискванията по Наредба № 4 от 21.10.2020 г. за качеството на социалните услуги и съпътстващите нормативни актове се определят броят и експертизата на персонала:
1 управител – с висше образование в областта на хуманитарните науки, опит в управление, а работата с възрастни хора е предимство
социален работник – със съответното образование, Отговаря за оценката на потребностите, изготвяне на индивидуални планове за грижа и подкрепа. Тези планове в 99% от случаите са еднотипни, copy-paste от предишни, включват витиевати и пожелателни фрази като: „да работим за подобряване на социализацията“, „да изградим умения …“ и нищо конкретно, което да стои зад кухите думи, камо ли да става дума за реални действия. Социалният работник е затрупан от документация, липсва всякаква възможност за индивидуални дейности, планиране според човека. Често ги товарят и с други ангажименти, не свързани с позицията.
медицинско лице (сестра или фелдшер) - осигуряване на медицински грижи на потребителите. Няма да коментирам нито това, че обикновено тези хора работят на повече от едно място, че медицинската грижа се опира до раздаване на хапчета и мазила, че често са с вързани ръце поради нашата си здравна система.
Санитар(и), помощник-възпитатели или болногледачи, които се грижат за ежедневните потребности на възрастните хора (хигиена, хранене, придружаване). При дом от 80 души, техният брой е между 10 и 15, като се изчислява броя на лежащите възрастни и тези, които могат да стават – което изобщо не е показателно в много случаи. Сега си представете и че тези хора не могат да работят 24/7 и се налага да се въртят на смени. Така реално в този дом на смяна ще има около 5 човека – да чистят, преобуват, перат, мият, превръзват, обличат, организират занимания … за 80 човека.
Позиция рехабилитатор – НЯМА - при положение, че в повечето случаи хората имат нужда от подобна услуга.
Позиция психолог - НЯМА - при положение, че хората имат различни състояния – от това да преодоляват загубата на автономност, през скърбенето за близките, до състояния, нуждаещи се от по-специализирана подкрепа. Не е тайна, че не малко кардиологични проблеми например се отключват в следствие на психически и психологически проблеми.
Аниматор или организатор на свободното време НЯМА - липсва каквато и да е идея за човек, човек който се занимава с това да разнообразява ежедневието на възрастните хора – спорт, арт занимания, театър, концерт, кино, настолни игри и много други неща. В много държавни институции с това е натоварен социални работник, а неговата работа далеч не е това.
И така, в следващите дни ще се одобрят много ремонти и оборудване, но отново грижата ще остане на ниво сграда! Ще позатегнат проверките за незаконни домове и хосписи, в които се настаняват възрастни хора, но и това ще мине.
Отново няма да се говори за обезпечаване със специалисти, за система за тяхното обучение, за реална палиативна грижа. Скоро ще се чуят подобни истории и от легални заведения – защото няма експертиза за подобен тип грижа, защото тя е много ниско платена, защото няма хора. А българското общество е застаряващо, делът на възрастното население постоянно нараства.
Това обаче си е проблем на възрастното население!
Яна Рупева - директор на Фондация Проект Северозапад