Красимира Божанкова - психотерапевт

20/01/2020

За наказанията
(или знаем ли какво искаме от децата си)

Наказанието е крайна мярка,която родителите прилагат,за да помогнат на детето да разбере евентуални вредни последици от поведението си-за себе си и околните.
Звучи логично,но колко често се случва нещо съвсем различно?
Наказваме,когато сме ядосани,безпомощни,когато детето не отговаря на очакванията ни:“Наказан/а/си! Марш в стаята си,нямa да излизаш,докато аз не разреша!“-списъкът е дълъг.
В повечето случаи наказанието ни служи,за да се „справим“ бързо с упорството на детето,да покажем властта си над него.Тогава предизвикваме у детето страх,чувство на безсилие,гняв и обърканост.
Основната ни функция като родители е да даваме сигурност,да обичаме,приемаме,да се грижим,да определяме правила и да поставяме граници с уважение и зачитане към детето.
Недопустимо е да смятаме,че може да наказваме малко дете-на 2,3,4,дори 5 години.Центърът в човешкия мозък,който е отговорен за причино-следствени връзки,свързани с поемането на отговорност се формира около 6-7 годишна възраст.
Съобразяваме ли отношението си и възпитателните методи с особеностите на детското развитие? Все още- не.Не само родители,дори в детските заведения продължават наказанията на малки деца,което е насилие и издевателсво над децата и има единствено травмиращ ефект върху психиката.
Ако сме решили да приложим наказателни мерки те в никаъв случай не бива да засягат същността на детето!Добре е да знаете,че /особено в ранна възраст/децата вярват безрезервно на всяка наша дума,особено ако е казана от родителя!Лоялността към родителите е силна,много дълбока и думите му не се подлагат на съмнение.Ако кажете на детето:
„Ти си лош‘‘-то вярва и изпитвяа дълбока тъга.
„Няма да те обичам,щом правиш така!‘‘-то вярва и изпитва ужас и страх.
„Няма да ти говоря повече!-то се чувства отхвърлено и недостойно за обич.
Дете не се наказва с грозни думи,шантаж или бой-това го унижава и предизвиква смразяващ страх,болка и срам.
Ако изобщо решим да прибегнем до наказание то трябва да е:
- Своевременно,да е съразмерно на постъпката на детето,да е наложено с разбиране и уважение към достойнството му.
Ние като родители носим отговорност за връзката,която изграждаме с децата си.От нас зависи дали това е връзка на доверие и сигурност,изградена при ясни правила,прилагани с уважение и любов.
Тогава изобщо няма да ни се наложи да си служим с наказания.

20/01/2020

Думите ми са към младите майки.
Поводът-изказването на новото блестящо откритие на управниците-социалния министър.
Призивът е много да не се възползвате от социални услуги,а бързичко да се връщате на работа!
Особено майките-какво толкова им гледате на тези деца,хвърляйте ги в яслите и бегом на работа!
Сигурен начин да си отгледате нарцистично поколение!
Щом проходят незабавно ги"дайте" в яслите да се социализират,нали тъй?
Разберете:
ДЕТЕТО НЕ МОЖЕ да се социализира преди да е изграден АЗ-ът му,преди да знае,че е отделен човек!
Тоеа се случва след третата годинка!
Всяко дълготрайно отделяне от майката преди тази възраст е условие за травмиране на детето.
Нарцисизмът е травма на изоставянето.
Ранните детски травми са трудно достъпни,не се осъзнават в зрелия живот,но вляят на отношенията и връзките ни.
Как се чувства малкото дете,когато го оставите с други 20,30 оставени деца с една сестра и една леля?
Кой се грижи за детето ви?
То знае ли,че ще го вземете?
Не ,не знае!Защото няма усещане и опит за време! Вие знаете,че ще го приберете в 17,то не знае!
И това се повтаря всеки ден!
Това,че го правят много хора,че обществото го изисква не означава,че е правилно!
Вярно е,че не е лесно да отгледаш дете.С това наистина трябва да е ангажирано цялото семейство.
Родителите би трябвало да имат мнгого различна представа и изисквания за местата,където отглеждат децата им.Детски "ясли"(каква дума)не бива да съществуват изобщо.Системата не може да съществува в този вид - от преди 50 години.
Групите в детските градини не бива да са с повече от 10,15 деца.
Педагогическото образование отдавна не отговаря на никакви модерни критерии.
Ама то няма и критерии,нали?
Има бясна надпревара да се докопаме до място в яслата и градината!
Ама биели ги,крещяли им,били по 30 и повече в една група? Абе нищо им няма!И нас са ни били,пък я виж какви хора сме станали!!!!
Е,какво ,не виждате ли какви - страхливи,покорни,инертни,конформисти,нихилисти,завистливи,неспособни на протест и на обединение.
Неспособни на радост за чуждия успех,живеещи доволно в матрицата!
Имате достъп до всякаква информация - използвайте я!
Невъзможно е да смятате,че сте ново поколение,че сте модерни родители,а да го правите по нашия начин.
Отпреди 50 години...не е възможно.

09/11/2018

Психологът Красимира Божанкова е сред малкото специалисти у нас, които прилагат гещалттерапията. Макар началото ѝ да е поставено преди 40 г., този метод все още е сра...

09/11/2018

Занятията започват на 13 ноември ПЪРВАТА ПО РОДА СИ ГРУПА ЗА ЛИЧЕН ОПИТ И ОБУЧЕНИЕ В ГЕЩАЛТТЕРАПИЯТА ПРАВИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ КРАСИМИРА БОЖАНКОВА. ....

09/11/2018

25/10/2018

https://www.facebook.com/100000150288359/posts/2282120628469591/

Психологът Красимира Божанкова е сред малкото специалисти у нас, които прилагат гещалттерапията. Макар началото ѝ да е поставено преди 40 г., този метод все още е сра...

28/02/2018

Психичната структура на човека е като всяка друга стуктура-нуждае се от стабилна и здрава основа.Затова е толкова важно ранното детство и отношенията в семейството,където детето расте.И ако за първата година от живота думата е "мама",близост,сигурност,базово доверие,то нещата през втората годинка се развиват по-бурно!Това е времето когато детето буквално "тръгва"да опознава света!Всичко е ново,интересно и може да го достигне със собствени крачета!Освен това вече има зъбки,с които да опитва всичко,което види наоколо!Може да изплюе ,каквото не хсресва и да отиде чааак до другата стая!Всичко е вълнуващо и е за първи път.Това е началото на реалното отделяне от мама. Отделяне означава постепенно здравословно отдалечаване,а не раздяла!Заедно с възторга от от откиването е страхът да не изгуби мама. В този период най-важно за детето е да знае,че мама винаги е наблизо!Това е времето,когато мама сто пъти на ден е готова да извика "не".Детето добива най-важния опит в живота си - може ли да се ДОВЕРИ на света!И ако ние решим,че ще го "дресираме" да не пипа нищо,да не ходи където не искаме,ако то по цял ден чува "не"-няма как да не приеме,че светът е едно опасно място! Разбира се,че когато наистина е застрашено,ще чуе"не".Но не можем да му крещим да не отваря чекмеджтата-просто ги обезопасяваме,както средата,в която расте.Често ще чуваме "не" и ние от детето-то започва да отстоява правото си на "отделност". С търпение и любов можем да му дадем първата самостоятелност-да се оплеска,докато си уцели устата,да падне докато тича,да започне да ни "помага".В този период,до около три годинки детето още няма изградена идентичност-собствен Аз"и ние все още отразяваме неговите чуества и емоции.Ако му показваме одобрение,приемане и любов,ако го насърчаваме и подкрепяме- помагаме да изгради довррие в света,а след това-в себе си!Но ако решим,че е твърде малко и "не разбира",че ще оставим истинското общуване за "по-късно",напълно е възможно наистина да де окаже...късно.

05/02/2018

Насилието е тема,която поради природата си не търпи неглижиране и няма да ни позволи да се правим,че не е точно наш проблем!О,това,което се случва в детските градини е ужасно,но ние нямаме деца там..ама то се проявило в училище,болница,на пътя и най-вече-в дома ни.Как става така?Ние не попадаме случайно в насилствени отношения.Начина,по който реагираме,връзките,които изграждаме,очите,с които гледаме света ни свързват с мига,в който сме дошли в семействата си.На несъзнателно ниво каним и срещаме в живота си хора с подобни на нашите детски травми.Отношенията ни се превръщат в опит да ги лекуваме,да възпроизведем различен сценарий на връзката ни с родителите.Възпроизвеждаме този опит и в партньорските и в приятелските и в служебните взаимоотношения!Кога започва съграждането ни?За мен - отпреди раждането ни,но ще разгледам накратко най-важния период в живота ни-възрастта от 0 до 3 години.Ще направя това от гледна точка на психотерапевтичния опит.Особено държа на информацията за времето след появата на детето,защто в нашата култура той все още преминава под знака на"То не разбира нищо" В утрешната информация за първата година от живота на детето може би ще намерите нещо важно за себе си...