20/01/2020
За наказанията
(или знаем ли какво искаме от децата си)
Наказанието е крайна мярка,която родителите прилагат,за да помогнат на детето да разбере евентуални вредни последици от поведението си-за себе си и околните.
Звучи логично,но колко често се случва нещо съвсем различно?
Наказваме,когато сме ядосани,безпомощни,когато детето не отговаря на очакванията ни:“Наказан/а/си! Марш в стаята си,нямa да излизаш,докато аз не разреша!“-списъкът е дълъг.
В повечето случаи наказанието ни служи,за да се „справим“ бързо с упорството на детето,да покажем властта си над него.Тогава предизвикваме у детето страх,чувство на безсилие,гняв и обърканост.
Основната ни функция като родители е да даваме сигурност,да обичаме,приемаме,да се грижим,да определяме правила и да поставяме граници с уважение и зачитане към детето.
Недопустимо е да смятаме,че може да наказваме малко дете-на 2,3,4,дори 5 години.Центърът в човешкия мозък,който е отговорен за причино-следствени връзки,свързани с поемането на отговорност се формира около 6-7 годишна възраст.
Съобразяваме ли отношението си и възпитателните методи с особеностите на детското развитие? Все още- не.Не само родители,дори в детските заведения продължават наказанията на малки деца,което е насилие и издевателсво над децата и има единствено травмиращ ефект върху психиката.
Ако сме решили да приложим наказателни мерки те в никаъв случай не бива да засягат същността на детето!Добре е да знаете,че /особено в ранна възраст/децата вярват безрезервно на всяка наша дума,особено ако е казана от родителя!Лоялността към родителите е силна,много дълбока и думите му не се подлагат на съмнение.Ако кажете на детето:
„Ти си лош‘‘-то вярва и изпитвяа дълбока тъга.
„Няма да те обичам,щом правиш така!‘‘-то вярва и изпитва ужас и страх.
„Няма да ти говоря повече!-то се чувства отхвърлено и недостойно за обич.
Дете не се наказва с грозни думи,шантаж или бой-това го унижава и предизвиква смразяващ страх,болка и срам.
Ако изобщо решим да прибегнем до наказание то трябва да е:
- Своевременно,да е съразмерно на постъпката на детето,да е наложено с разбиране и уважение към достойнството му.
Ние като родители носим отговорност за връзката,която изграждаме с децата си.От нас зависи дали това е връзка на доверие и сигурност,изградена при ясни правила,прилагани с уважение и любов.
Тогава изобщо няма да ни се наложи да си служим с наказания.
