17/04/2026
Родът и ние
когато родът на другия родител не е способен да даде любов? Каква енергия отива в детето и с какво му е полезна.
Първо, ако двата рода не си резонират, ако нямат сходни травматични събития, приличащи си рани, ако не са въвлечени в идентични исторически събития (не рядко точно в противоположни лагери),
Двамата техни наследници, майката и бащата на въпросното дете, никога не биха се забелязали, камо ли да заимат връзка, че и да дойде общо дете.
Много арогантна и винаги невярна е позицията, от която единият от двамата партньори се наема да дава преценка за това какво количество и колко качествена енергия и любов идват от другия род към детето.
Това, което се вижда на повърхността няма нищо общо с дълбоката реалност на живота, отношенията ни и посоката и обема на потоците на енергията и ресурсите, които се движат в системата.
Второ – няма такъв род, който да няма енергия, сила, ресурс и който да няма какво да даде на наследниците си. Няма такъв род.
Колкото и безнадеждно да изглежда положението в нашите очи, нека не забравяме, че нашият поглед стига до един милиметър от безброй километров път назад през хилядолетията.
Ако има десет души на земята, слаби, изстрадали, без енергия и ние виждаме тях, как това означава, че зад тях няма един милион изправени, пръщящи от сила предшественици, които гледат към най-малкото дете и наливат цялата си енергия и любов, всичките си надежди и благословии в него. Защото онези десетимата на земята поради някаква причина са се затворили и не взимат от тази сила и енергия.
Представете си себе си след петстотин години. Гледате от небето към своите наследници. И част от тях са свити, сърдити. Ни приемат, ни предават. То не е случайно това, има причина, нещо се е случило, травма, загуба на някого и тези след него я приемат като че се е случила на тях, повтарят, носят товара на травмата и в своите животи. Всички са без енергия, стоят на дистанция един от друг, не се виждат, не тече енергия от родител към дете и това се предава напред същото. Изглежда безнадеждно.
И идва едно дете, далечно ваше пра-пра-внуче, което решава не да повтаря, а да се огледа, да разшири картината.
Как ще се почувствате вие, непознатата баба или дядо, живели преди 500 години, когато забележите, че най-накрая някой ви вижда. Че онова внуче не се фокусира върху загубите, върху драмата на родителите, бабите и дядовците си дето са най-близко до него, а разширява малко взора, та да може да включи и вас.
Най-накрая някой е готов да се отвори за това, което имате за него, което искате да предадете напред за идните поколения. За силата, с която вие сте се справили с вашите предизвикателства, силата, която вие получихте от големите зад своя гръб.
Това, че някой е неспособен да се отвори, НЕ ОПРЕДЕЛЯ ЖИВОТА И ЩЕСТИЕТО ЗА ТЕЗИ СЛЕД НЕГО.
ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОГЛЕДНЕ КЪМ ГОЛЕМИЯ ВОДОПАД, КЪМ РЕКАТА, КОЯТО НОСИ ГОЛЕМИЯ ЖИВОТ ПРЕЗ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА и да позволи на тази голяма енергия да го изпълва и да го води напред, без това да зависи от настроението на някой друг преди него.
Там е силата на всеки един водач, шаман, лечител, победител, боец, търговец, учен.
Силата на всяка жена, майка, баба.
Уменията на всички наши предци.
Много милиони хора, през които е минала искрата на живота, която днес свети в нас, в нашите деца.
Качествата им.
Любовта им.
Благословията им.
Мъдростта им.
Ако някой е свит и непропусклив, той остава като камък в реката.
Няма проблеми за водата, тя го заобикаля, обгръща и продължава напред.
Тя не настоява да премине през вътрешността на камъка.
Той може да не се напои с вода и това е негов избор.
Неговите деца могат да решат да бъдат гъби, да попият колкото желаят, да се оставят на голямата вода да ги носи напред, да ги подкрепя.
Могат, ако могат да си го позволят.
Ако могат да кажат на мама, татко, които са решили да са камък:
„Любима майко, скъпи татко, оставам ваше дете, съгласен съм с вашия избор да сте камък и мога да ви обичам и така. Съгласен съм с това, че не можете да ме видите, да ми дадете много, да ми се зарадвате. Виждам, че през вас не тече и няма да чакам цял живот да текне. Не съм заинатен да бъде по моя начин. Благодаря ви за живота, който ми дадохте и във ваша чест, за да го остойностя, аз ще се отворя за Голямата Река и ще плавам и ще се захранвам от нея. Знам, че с това не ви предавам, а ви осъществявам. Ако стана камък и аз, няма да ви помогна, просто ще продължа нещастието и болката и ще го предам и на моите деца. И мисля че, ако съм добре, ако ви накарам да се усмихвате когато поглеждате към мен, да ми се радвате, така ще ви помогна повече отколкото ако се подредя още един камък до вас.“
Никой няма право да отнема достъпа до Голямата Река за децата си.
Никой няма право да преценява вместо и да налага своите виждания върху друго човешко същество.
Не трябва да отнемаме енергията на бащите от децата си и достъпа на силата на бащините им корени.
Затова съществува Родовата хармонизация.
Сашка Александрова