28/07/2025
В очакване на дете с Дислексия!
Благодарим за Доверието!
Какво е дислексията?
Дислексията е базирана на езика и се проявява с комбинация от симптоми свързани с езикови затруднения и проблеми с четенето. Не е индикатор за липса на интелигентност и не е резултат от липса на желание за учене.
В миналото се е смятало, че дислексията е доживотна присъда. Сега вече е известно, че дислексията може да бъде преодоляна, защото обичайните причини са свързани със забавяне в изграждането на когнитивните умения и екзекутивните функции, а този проблем може да бъде адресиран и разрешен в повечето случаи.
Как се диагностицира дислексията?
Диагнозата „дислексия“ се определя в голяма степен от това доколко нивото на четенето съответства на другите умения за учене на даденото дете. Ученик, който има добре развити за възрастта си интелектуални способности и академични умения, може да има големи затруднения с четенето!
Видове дислексия
Фонологична дислексия
Терминът „дислексия базирана на развитието“ описва ниво на четене, което е значително по-ниско от очакваното спрямо коефициента на интелигентност на детето. Около 5-10% от децата, повечето от тях момчета, са с установена фонологична дислексия.
Човек, който е „дисфонетичен“ има затруднения със свързването на звукове и буквени символи. Този вид дислексия също така бива наричана „слухова“ дислексия или фонологична дислексия, термин останал от по-ранен период, когато дислексията била смятана за визуално затруднение.
Дисейдетична или визуална дислексия
Дисейдетичната дислексия се отнася до случаите, в които човекът има добро усвояване на фонемите, но се затруднява с разпознаването на цели думи и с правописа. Този вид дислексия също така бива наричана „повърхностна дислексия“ или „визуална дислексия“.
„Скрита“ дислексия
Този термин е сравнително нов и обозначава случаите, при които децата с дислексия използват стратегии за скриване на затрудненията им с четенето. Това може да продължи до навършване на поне 11-годишна възраст.
Около тази възраст за ученика става вече доста трудно да поддържа стратегиите за скриване на затрудненията с четенето (например запаметяване на вида на думите или налучкване на непознати думи).
Четенето изисква декодирането на думите да е станало автоматично, така че умът да има възможността да се фокусира върху разбирането на текста по време на четене. Когато думите в текста стават все повече, разбирането на текста се превръща в по-голямо предизвикателство и затрудненията на децата със „скрита“ дислексия стават по-видими.