11/09/2025
За онази тиха и трудна вътрешна работа, която много майки вършат незабележимо. 🫶
Изпитвам огромен респект към майките, които работят по себе си, защото те вършат трудната лична работа, за да може цялото им семейство да живее по-добър живот.
Те все едно казват: "готова съм на мен да ми е трудно и мен да ме боли, за да могат моите деца и внуци да имат повече щастие и лекота".
Те отработват болката, с която предците им не са били готови да се срещнат и плодовете от това хранят цялото племе.
"Но Емо, защо изключваш мъжете? Те къде са в картината?"
Ами почти ги няма. В констелационните групи 95% са жени. В индивидуалната психотерапия клиентките са около 70%.
Повечето мъже се справят (или се опитват да се справят) с проблемите си сами.
По-трудно е за мъжете да признаем, че имаме нужда от помощ и че не може да се справим сами. Еволюционно и културно сме обусловени да желаем сила и власт.
Уязвимият човек е възприеман за слаб. Единствено осъзнатите хора виждат човека позволил си уязвимост пред другите като силен. (И нека разграничим, че "слабост" и "уязвимост" са две много различни неща.)
И тъй като "слабият" мъж в миналото му е било по-трудно да привлече партньорка, с която да продължи гените си, настоящите мъже подтискат всичко, което прилича на слабост. Дори и това, което не е.
Виждам, че за една жена е много по-лесно да застане пред другите и да каже личната си тема и слабости и да се отвори за външна помощ или гледна точка. По-лесно й е да пусне егото си, за да може да обнови "софтуера" в главата си.
За една жена е и много по-естествено да работи с чувствата и взаимоотношенията в семейството. Но това не прави нейната лична работа лесна. Просто й идва по-естествено да я върши.
Тази работа е много по-трудна и задълбочена, отколкото тя първоначално си представя.
Но тази работа има потенциала да промени нейния живот и на тези, с които е свързана.
Партньорът, децата и внуците са най-директно облагодетелствани от това, което една майка открие и промени в себе си. Това, което тя отработи, резонира в цялата й семейна система.
Ще дам пример с майка, която идва на констелационна група и споделя, че се чувства нересурсна за своя малък син. Иска да откликва повече на емоциите му, но все изпитва необяснима тревожност.
Тя започва да работи с тази тема (като чете публикации и книги и ходи на терапевтични групи и индивидуални сесии).
След няколко месеца лична работа, тревожността й намалява. Синът й започва да става по-жизнерадостен, защото неговите по-дълбоки нужди биват удовлетворени от мама (примерно: тя го прегръща и подкрепя вербално, когато той има нужда от това).
Но по-голямото вътрешно спокойствие, което тя е постигнала, резонира в цялата й система.
Нейният мъж усеща, че тя е по-налична и че, когато се прибере вкъщи, вече не е нужно да стъпва на тръни. Срещите им са изпълнени с повече живот и любов. Той започва да се чувства по-спокоен около нея.
Нейните приятелки чувстват, че излъчването й е по-меко. Те също искат да живеят тази мекота и я питат как тя е успяла. Тя им споделя книгите и семинарите, на които е била.
През личния си пример тя извиква импулса за позитивна промяна в своите близки.
След няколко десетилетия личната работа, която е свършила, води до това, че нейните собствени внуци усещат нея и собствения си баща като по-ресурсни. Те растат в едно по-здравословно семейство, което им позволява да станат вътрешно по-силни и по-свързани с чувствата си.
Тревожността, които е щяла тя да предаде на внуците си, я няма. На нейно място има спокойствие, което се разлива бавно като вълна все по-надалече в системата.
Работата, която мъжката енергия върши е външна. Тя има обективни измерватели:
- построената къща
- оправената мивка
- успешният бизнес
- изкараните пари
Работата, която женската енергия върши е вътрешна. Тя е по-субективна:
- осъзнатостта
- управлението на чувствата
- емоционалният климат в семейството
- способността за свързване с другите
- качеството на това свързване
Затова имам респект към жените, които вършат трудната вътрешна работа.
Партньорите им често са недоволни. Децата им: постоянно искащи. Приятелите не ги разбират.
Никой не им дава награда. Никой не им ръкопляска. Никой не им казва "евала" или "благодаря".
Но тези жени държат семействата цели и скрито подобряват качеството на живот на всички.
Затова се покланям пред тези майки.
Семейни Констелации с Емил Стратев
