Виржини Стефанова - психолог

Виржини Стефанова - психолог *индивидуално психологическо консултиране на възрастни и тийнейджъри
*арттерапия и семейни констелации

Възможно ли е да принадлежим, без да се обезличаваме? Да се свързваме, без да се вкопчваме и да губим автономност? Да поставим себе си в центъра, без да се превръщаме в егоцентрици? Да отстояваме позициите си асертивно вместо агресивно? Да правим най-добрите за себе си избори, без да изпитваме вина или угризения? Да се научим да разпознаваме нуждите си и да превърнем грижата за тях в лична наша отговорност, вместо да я поверяваме в ръцете на друг? Да изградим здравословни граници, които да ни позволят да се свързваме с другите по хармоничен начин? Да повишим ниската си самооценка и да се освободим от страховете си? Да заживеем тук и сега - без товара на миналото и без страховете за бъдещето?
Възможно е. Това е най-важното пътуване в живота Ви - с доверие, осъзнатост и благодарност то ще Ви отведе до най-важната среща в живота Ви - тази със самите Вас. Никога не е късно да тръгнете и всяка крачка си струва.
Аз ще бъда до Вас. �
https://superdoc.bg/lekar/virzhini-stefanova

20/11/2025

ПСИХИЧЕСКА ЗРЯЛОСТ

1. Имаш вътрешно позволение за това, което смяташ за необходимо и правилно.
2. Винаги си готов да носиш отговорност за това, което си сторил – без оправдания и без отричане.
3. Спориш по-рядко: знаеш, че всеки има своята истина.
4. Спокойно изразяваш ценностите си – те не могат да бъдат глупави или погрешни, те просто са твои.
5. Не живееш „на пръсти“, защото живееш в съответствие със себе си. Такъв си и приемаш това.
6. Нямаш кумири и идоли – имаш хора, чието мнение уважаваш.
7. Полагаш усилия да разбираш другите и да бъдеш разбран, не очакваш това да стане от само себе си.
8. Заменил си вътрешната борба и стремежа към съвършенство с любопитство и опознаване. Знаеш, че си повече, отколкото си свикнал да мислиш за себе си. И че светът е по-сложен, отколкото изглежда.
9. Можеш да твориш живота, който искаш, но и да приемаш живота, който се случва.
10. Знаеш, че всичко има край – и затова цениш даденото.

автор - ИРИНА МЛОДИК

превод и работа върху текста - Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2025/11/blog-post_20.html

"Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижен...
20/11/2025

"Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение."

Карл Г. Юнг

 #семейниконстелации  #партньорствоПартньорството никога не започва само от нас — то започва от рода.Това, което наричам...
17/11/2025

#семейниконстелации #партньорство

Партньорството никога не започва само от нас — то започва от рода.

Това, което наричаме „любов“, „привличане“, „химия“, много често е дълбоко системно движение: две семейни системи, които търсят баланс, допълване или завършване на нещо недоизживяно.

Ние избираме партньор не само според сърцето си, а и според невидимите закони на рода. Партньорът идва, защото е „подходящ“ — не като характер, а като позиция в системата, като функция в нашето развитие.

“… Човекът, с когото ние се свързваме в брака, идва в живота ни неслучайно. Нашата родова система винаги ни помага да намерим подходящия партньор, ако сме готови за това.

… На вашия избор може също така много силно да повлияе и родът — ние избираме за съвместен живот човек, който е подходящ за нашата система. Във въпроса за сериозните отношения и брака се имат предвид не само нашата личност и нашите желания, но и вътрешните правила и норми, които допускат или не допускат някого в нашия живот.

… Ние много често виждаме в семейството примери за тежки, неблагополучни отношения. Много хора започват да считат това за карма.

Например, ако при майката и бабата не се е наредил семейният живот, дъщерята неосъзнато чувства някакво „проклятие“, което тегне върху нея.

Ако във вашето семейство има тъжна любовна история, първото важно нещо, което трябва да направите, е да си спомните по-ранни роднини. Не може да се случи така, че никой от вашия род да не е имал щастлива любовна история.

Намерете тези хора, мислено се обърнете към тях, помолете ги за благословия и ще получите подкрепа.

Макар че благополучието в семейните отношения до голяма степен зависи от вас лично, много е важно и системата да ви подкрепя. А за това е важно да обръщаш поглед към щастливите истории в своето семейство и да се стараеш да гледаш на нещастните с лекота и любов.

Още един важен момент в отношенията — това са разделите. За съжаление, това също се случва: в някакъв момент от живота човекът идеално ви е подхождал, вашите жизнени пътища и цели са съвпадали, но е минало време и вие сте престанали да си подхождате.

Тук е важно да знаете, че партньорът винаги идва във вашия живот не просто така. Той ви дава някакво осъзнаване, ръст, развитие.

Но в определен момент може да почувствате, че с този партньор повече не израствате, възниква чувство на тежест, несъответствие.

Най-доброто, което можете да направите, ако вашите отношения са се изчерпали, е да поставите точка и да вървите напред.

Главното е да го направите спокойно, с благодарност и без съжаление. Кажете на себе си и на партньора:
— „Всичко, което е било, не беше напразно. Благодаря ти за всичко, което сме преживели заедно. Оттук нататък всеки тръгва по своя път.“

Важното е, че само след като правилно завършите предишните си отношения, освободите партньора си и си позволите да вървите напред, вие ще можете да срещнете друг човек. Незавършените отношения не само ви карат да страдате, но и не ви позволяват да се отдадете напълно на нещо ново.”

Силата на предците


Партньорството никога не започва само от нас — то започва от рода.

Това, което наричаме „любов“, „привличане“, „химия“, много често е дълбоко системно движение: две семейни системи, които търсят баланс, допълване или завършване на нещо недоизживяно.

Ние избираме партньор не само според сърцето си, а и според невидимите закони на рода. Партньорът идва, защото е „подходящ“ — не като характер, а като позиция в системата, като функция в нашето развитие.

Когато в рода има много тъжни любовни истории, нерядко виждаме при наследниците усещане за обреченост: сякаш „и те“ трябва да повторят съдбата.

Но системата никога не е едностранна.
До всяка тежка история има и светла.
До всяка загуба — любов, която е устояла.
До всеки разрив — двойка, която е била стабилна.

Когато човек погледне към щастливите истории в рода, той връща към себе си силата да обича. Когато погледне към тъжните — с уважение, не със страх — той връща към себе си свободата да избира.

И още нещо важно:

Раздялата не е провал — тя е завършеност.

В системната перспектива партньорът идва със задача: да ни научи, да ни покаже, да ни развие.

И когато урокът е завършен, понякога връзката трябва да си отиде. Не защото е лоша. Не защото някой е сбъркал. А защото движението е изпълнено.

Тогава почетената раздяла — с благодарност, без вина, без обвинение — отваря вратата към нов живот, към нова любов.

Незавършените отношения — неизказани болки, нерешени обиди, стари очаквания — държат душата в миналото. А човек, който живее назад, няма как да види човека, който стои пред него днес.

Истинската промяна започва там, където приключваме с любов това, което е приключило.


Покана

Ако темата за партньорството, рода и движението в отношенията резонира в теб,
ако усещаш, че нещо вътре иска яснота, освобождаване или ново начало — каня те на следващата група по Семейни констелации:

🗓️ 22 ноември
🕐 13:00 часа
⚠️ Местата са ограничени.
Линк за записване — в коментарите.

Ще се радвам да работим по темата в защитено пространство и с уважение към твоя път.

Life in Bliss
Personal Transformation Center

12/11/2025

"В живота има повече от една логика и опитът да сведем всичко до едно-единствено обяснение за нещата, е замаскирана проява на агресия към самите себе си.
(...)
Моля ви, не обяснявайте всичко със своята собствена логика; това е завършен егоцентризъм."

откъс от книгата "Агресията в семейството - пътища за преодоляване", Огнян Димов

Добро утро! Оглеждайте се за чудни моменти през новата седмица! 🍁
10/11/2025

Добро утро! Оглеждайте се за чудни моменти през новата седмица! 🍁

Историята на много от клиентките, с които аз и колегите работим.
05/11/2025

Историята на много от клиентките, с които аз и колегите работим.

Преди време (не много) дойде едно “момиченце” - тъжно, напрегнато, разочаровано, недоволно, отчаяно, затънало в ежедневие, което не харесва и което носи на гърба си.
Беше поемала всякакви отговорности за всички хора около себе си (имаше чувството, че без нея светът ще спре да се върти, което впрочем е преддепресивно състояние), беше си носила мъката сама (сериозна загуба на важен човек и тежките грижи преди това), опитваща се да оцелява и да бъде забелязана, подкрепена, оценена, уважена. И колкото повече се беше раздавала, толкова по-малко се бяха съобразявали с нея.

Постепенно осъзнаваше, проглеждаше и разбираше, че тя пише сценария за филма си и че той е такъв, защото така го пише - без осъзнаване за собствената си стойност като човек и в търсене някой отвън да я остойности. Все още заклещена в детския порив да получи похвала, да бъде харесана... от Родителя (който и да е значим възрастен, с когото е свързана).

Всеки следващ път идваше по-весела, по-осъзната, по-виждаща, по-уверена, по-центрирана, по-радостна, по-вдъхновена. От дете се превръщаше в жена (зрял възрастен)... като по учебник.

Наскоро ми прочете това:

“Не съм жената, която пазиш в тайна.
Не съм жената, с която се примиряваш.
Не съм жената, която ти запълва дупките,
докато скучаеш и чакаш да стане това,
за което мечтаеш.

Аз съм тази, за която мечтаеш.
Аз съм жената, за която започват войни.
Тази, която ще ти върти дома,
ще ти роди деца, ще ги отгледа
и ще са най-перфектните.

Жената, за която мечтаеш в леглото
и която ще направи всяка твоя фантазия реалност.
Ще ти помогне да забогатееш, да се издигнеш.
Жената, на която трябва да целуваш краката
и земята, по която стъпва.”

Илюстрация: MythologyArt de Pixabay

"До степента, до която приемаме майка си, приемаме и живота си като цяло.… Онези, които са съумели напълно да приемат ма...
29/10/2025

"До степента, до която приемаме майка си, приемаме и живота си като цяло.

… Онези, които са съумели напълно да приемат майките си по този начин, стават успели и щастливи. Защото каквато е връзката с майка ни, такава е тя и с живота като цяло, включително професионалния ни живот.

И в обратния случай – със същата сила ни отхвърлят животът и работата ни. По същия начин, по който хората изпитват щастие от майка си, те се наслаждават на живота и работата си…

Онези, които имат резерви към майките си, имат резерви също така по отношение на живота и щастието. Също както майка им се е отдръпнала от тях поради техните резерви и отблъскване, така и животът и успехът ще се отдръпват от тях.

Къде започва нашият успех? Започва с майка ни.

Как идва успехът при нас? Когато майка ни е приета от сърце да дойде при нас, когато я почитаме като наша майка, тогава идва и успехът.

~ Движението към майката ~

При мнозина има ранни преживявания, които застават на пътя им към приемането на майката.

Например, може рано да са били отделени от майка си. Може би са били дадени за отглеждане на друг, защото майка им е била болна или пък самите те са били болни и на майката не са били позволени посещения при тях.

Подобни преживявания водят до дълбоко вкоренени промени в по-нататъшните чувства и поведение.

Чрез болката от раздялата и усещането, че си изгубен без майка си, отчаянието, че няма как да си с нея, която ти е толкова нужна, се стига до вътрешното решение, което гласи например:
„Предавам се“, „Оставам сам“, „Ще пазя дистанция от нея“, „Ще се отвърна от нея.“

По-късно, когато такова дете може отново да се върне при майка си, обикновено или то, или тя остава на дистанция.

Това дете може да не позволява на майка си да го докосва; или пък тя може да се затваря към него и неговата обич. Майката е чакала напразно и когато се опита да се сближи, да поеме детето в обятията си, детето запазва вътрешното отхвърляне, а често му дава и външен израз.

Прекъсването на ранен етап на движението към майката има трайни последствия по-късно за живота и успеха ни. Когато деца с такива преживявания искат да се приближат до някого по-късно в живота си — към интимен партньор например — тялото им си припомня травмата на ранното разделяне.

Тогава те застиват в движението си. Вместо да идат при другия, чакат той да дойде при тях. Често, когато другият дойде, на тях им е трудно да понасят близостта.

По един или друг начин отхвърлят човека, вместо щастливо да го приемат. Това им причинява страдание и все пак те могат да се отворят към човека насреща с резерви и често само за кратко време — ако изобщо го сторят…

Тази травма се преодолява там, където е възникнала. Общо взето, практически зад всяка травма стои ситуация, където е било необходимо движение, но се е оказало невъзможно и сме останали блокирани и застинали във времето.

Травмата се разрешава в нашите чувства и в паметта ни, когато, въпреки страховете ни, се връщаме към болезнената ситуация и правим сега онова, което е било невъзможно тогава.

Ранното прекъсване на движението към майка ни по-късно се проявява като решаваща пречка към успеха ни в работата, в професията, в деловите ни начинания.

Тук също от голяма важност е да вървим към успеха, а не да чакаме той да дойде при нас.

Добър пример е как очакваме отплата, без да сме вложили съответното усилие и постижение. Или когато принуждаваме други да свършат работата, вместо да се погрижим за нея сами. Или когато се отдръпваме, вместо с радост да се втурнем към хората и работата.

Всеки успех има лицето на майка ни."

Берт Хелингер

📷 Pinterest

29/10/2025

Парадокс в психотерапията.
Анекдотичен пример.


Анекдотичен пример предлага Ethel Holland, разсъждавайки за кухнята на психотерапията.

"Директивна и свръхгрижовна майка изисква от сина си да е истински мъж и да проявява инициатива и самостоятелност.
Ясно е, че след подобни директиви изпадането в пълна безпомощност е в известен смисъл начин за проява на самостоятелност, като всички други пътища са заблокирани, защото се явяват подчинение на изискването.

Но ако въпреки всичко се признае правото на бунт и правото на безпомощност, както и правото за самостоятелно управляване на живота, ако този бунт бъде видян като опит за връщане на потъпканото уважение – тогава, макар и с бавни стъпки, може да се разкрият възможности за търсене и усвояване на други стратегии – самостоятелно търсене, а не наложено отвън."

---------------------------------
Ето такъв парадокс.

превод: Отражения. Психотерапевт - Ирина Янчева-Карагяур

https://myreflektion.blogspot.com/2022/10/ethel-holland.html

Address

Veliko Turnovo

Opening Hours

Monday 10:00 - 19:00
Tuesday 10:00 - 19:00
Wednesday 10:00 - 19:00
Thursday 10:00 - 19:00
Friday 10:00 - 19:00

Telephone

+359889240416

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Виржини Стефанова - психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Виржини Стефанова - психолог:

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Category