08/01/2026
Звучи ли ви актуално и в наши дни по нашите ширини?
КРИЗА В БРАКА
Представям ви откъс от книгата "Вашите слаби места" на Уейн Дайър, който разглежда кризите в брака на едно типично семейство. Интересното е, че книгата е публикувана за първи път през 1976 г. и става въпрос за типичното американско семейство по това време, но не бързайте да се отказвате да четете цялата публикация, защото моделът на взаимоотношения, ролите и предизвикателствата пред партньорите са валидни и за типичното българско семейство от онова време, т.е. това е семейният модел на нашите родители.
А той засяга и бележи и нашия живот.
Много семейства днес се разпадат поради невъзможност да се премине през кризата, която е следствие на: 1. сблъсъка между наследения от миналото патриархален модел на семейство и ценностите на новото време и 2. липсата на опит и изградени умения да се премине от отношения на зависимост и власт към отношения на независимост и разбирателство....................
🎭 "Вашите слаби места", Уейн Дайър:
"През повечето бракове минава нишката на налагането и подчинението. Ролите може непрекъснато да се сменят и да бъдат различни в различни семейни ситуации, но нишката присъствува неизменно. Едно от условията на съюза е единият партньор да командва другия. По-долу описваме историята на въображаема брачна двойка и етапите, в които настъпва психична криза в този брак, разглеждан като типичен.
В момента на брака мъжът е на 23, а жената — на 20 години. Той е с малко по-високо образование и си е спечелил престижа на печеловник, а жена му работи като секретарка, чиновничка или упражнява някоя „женска" професия — учителка или медицинска сестра. Работата запълва времето й, докато стане майка. След четиригодишен брачен живот са се родили две или три деца и жената изпълнява ролята на съпруга и майка вкъщи. Грижи се за къщата, децата и съпруга си. От професионална гледна точка тя е нещо като домашна прислужница, а в психично отношение се намира в подчинено положение. На работата на съпруга се отдава по-голямо значение главно защото той печели пари, за да издържа семейството си. Успехите му са успехи и на жена му, а хората, с които поддържа социални контакти, стават приятели на семейството. В семейството го издигат на пиедестал, докато ролята на жената често се свежда до това да направи живота му максимално удобен. През по-голямата част от деня тя общува с децата или със съседки, които са в същия психичен капан. Когато съпругът й има служебни неприятности, те са и нейни, а всеки обективен наблюдател би забелязал, че в този брак има един властен и един подчинен член. Жената е приела или може би е търсила този тип взаимоотношения, защото друг тип тя не познава. Нейният брак не се различава от брака на родителите й и на други хора, които тя познава. Твърде често зависимостта от мъжа й просто заменя зависимостта от родителите й. Мъжът от своя страна е търсил тиха, мила жена, която винаги ще изтъква, че той е печеловникът и силният в къщи. Така и двамата получават това, което са търсили и което отговаря на представите им за брака.
След няколкогодишен брак — например от 4 до 7 години — започва да назрява криза. Жената, която е била в подчинено положение, се чувствува уловена в капан, незначителна и недоволна, защото приносът й в семейството е малък. Мъжът я насърчава да бъде по-самостоятелна, да налага мнението си, да стане господар на живота си и да престане да се самосъжалява. Насърченията му противоречат на това, което е искал, когато се е женил. „Ако искаш да работиш, потърси си подходяща служба." Или „Върни се в училището." Той я окуражава да търси нови отдушници, да спре да се превзема. Накратко, да бъде различна от жената, за която се е оженил и която е била покорна и привързана към домашния живот. До този момент жената винаги е смятала, че е виновна за всяко недоволство на мъжа си. „В какво сбърках?" Ако той е нещастен или разочарован, тя смята, че се е държала неуместно или че вече не е така привлекателна за него, както някога. Покорната съпруга изхожда от склонността си към послушание и смята, че всички проблеми на мъжа й се коренят у самата нея.
На този етап от брака съзнанието на мъжа е заето с мисли за повишение, социални контакти и професионални амбиции. Той е на път да се издигне и не може да понася жена, която хленчи. Поради широките си възможности да общува с голям брой различни хора (нещо невъзможно за покорната съпруга) мъжът се променя. Става още по-самоуверен, взискателен и нетолерантен към слабостите на другите, вкючително на членовете от семейството си. И така той дава наставления на послушната си съпруга „да се стегне". На този етап мъжът може да потърси и сексуална връзка извън брака. Тъй като има големи възможности, той търси компанията на по-интересни жени.
Послушната съпруга понякога също прави експерименти — започва да се занимава с благотворителна дейност, записва се на курсове, започва да посещава психоаналитик, намира си приятел — като в повечето от тези опити съпругът й енергично я подкрепя.
Възможно е покорната съпруга да стигне до нови прозрения по отношение на поведението си. Тя започва да гледа на досегашното си покорство като на нещо, което е избирала през целия си живот, а не само през време на брака си. Отхвърля поведението, с което се е стремяла да получи одобрение, и тръгва по пътя на по-високата самоотговорност. За целта тя трябва да се освободи от всички форми на зависимост в живота си — зависимост от родителите, съпруга, приятелите, дори децата. Започва да придобива самоувереност. Може да си намери работа и нови приятели. Започва да се изправя срещу властния си съпруг и престава да поема всички оскърбления, както ги е поемала от началото на брака.
Тя изисква равноправие, но вече не е готова да чака някой да й го даде. Тя си го взема сама. Настоява домакинските задължения и грижите за децата да се поделят между двамата.
Съпругът не приема леко тази нова независимост на жена си и променяната й от външно към вътрешно мислене. Чувствува се застрашен. В живота му нахлува тревожност в момент, в който той не може да си позволи това. Последното нещо, което иска, е да има независима съпруга, въпреки че сам я е насърчавал да излиза по-често сама и да мисли самостоятелно. Той не е очаквал, че ще създаде „чудовище", а още по-малко — човек, който ще оспори утвърденото му превъзходство. Реакцията му може да е във форма на голяма доза властност, с която в миналото винаги е успявал да постави послушната си съпруга на мястото й. Започва да изтъква пред нея колко глупаво е тя да работи, след като дава почти цялата си заплата за детегледачка. Посочва й колко нелогично е убеждението й, че не е равноправна с него. Всъщност тя е разглезена. „Не е нужно да работиш, всичко получаваш наготово, единственото ти задължение е да се грижиш за домакинството и да бъдеш майка на децата си." Опитва се да й въздействува и чрез чувството за вина. „От това ще страдат децата." „Не мога да понеса това." Може да я заплаши с развод или като крайна мярка със самоубийство. Често тази заплаха дава резултат. Жената си казва: „Май попрекалих", и отново влиза в ролята си на покорна съпруга. Високата доза властност на нейния съпруг й е припомнила къде е мястото й. Ако тя откаже да се върне на предишното си място обаче, бракът е застрашен. В най-добрия случай настъпва ясно изразена криза. Ако жената настоява да смени покорството си със самоувереност, съпругът — който има потребност да властвува над някого — може да си намери нова, по-млада съпруга, която ще гледа със страхопочитание на него. Тя ще бъде в положение, от което ще го гледа с уважение, и ще бъде неговият хубав малък експонат.
От друга страна, бракът може да устои на кризата и да настъпи интересна смяна на ролите. Нишката на властността и подчинението все още преминава през него, тъй като това е единственият вид брак, който двамата познават. Сега обаче съпругът ще стане покорният партньор от страх да не загуби нещо, което високо цени или от което зависи. Ще прекарва по-дълго време вкъщи, ще се сближи с децата (чувствувайки вина, че по-рано ги е оставял сами), ще казва: „Ти вече нямаш нужда от мен" или „Ти се променяш, не си момичето, за което някога се ожених, и не съм сигурен дали те харесвам така". Той става по-покорен. Може да започне да пие, да се самоокайва, защото изпитва потребност да манипулира жена си или да възвърне отдавна изгубеното си превъзходство.
Съпругата сега прави кариера или се готви да я направи. Има собствен кръг от приятели и развива собствени интереси извън семейството. Може да започне извънбрачна връзка в опита си да наложи правата си и да си отмъсти, а в най-добрия случай изпитва приятно чувство, че получава възхищение и похвали за постиженията си. Нишката обаче все още е налице и надвисва криза. Зависимостта продължава да бъде крайъгълният камък на брачния съюз дотогава, докато единият партньор непременно трябва да бъде по-значим от другия, или докато това, което ги свързва, е страхът от развод.
Доминиращият партньор — независимо дали мъжът или жената — не може да се задоволи да има робиня/роб за съпруга/съпруг. Бракът може да не се разтрогне, но любовта или общуването между двамата партньори е разстроено. В този случай най-често се стига до развод, а ако не се стигне, съпрузите започват да живеят отделно — не се любят, живеят в отделни стаи, възприемат модел на общуване, в който целта е взаимното подценяване, а не разбирателството.
Ако двамата партньори решат да направят преоценка на самите себе си и на взаимоотношенията си, е възможен и друг изход. Ако и двамата положат усилия да се освободят от слабите си места и се обичат дотолкова, че да позволят на другия да се самоосъществи в желаната от него насока, то тогава бракът им може да се заздрави и да се развие. Бракът може да е вълнуващо преживяване, когато двама души имат достатъчно увереност в себе си и се обичат достатъчно, за да подхранват по-скоро самостоятелност, отколкото зависимост, но в същото време споделят щастието с любим човек. Но когато двама души се стремят да създадат едно цяло или единият се опитва по всякакъв начин да командува другия, искрата, която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка потребност — потребността от независимост."
