https://www.facebook.com/109783445448685/

Есе - спечелихме ли?, колорадо в къщата, Yablanitsa (2025)

Q: What is the address?

колорадо в къщата

19/12/2023

7. ЕТО ТОВА Е БЪЛГАРЩИНА! МОИ ТЕ ОЧИ СЕ НА СЪЛЗИХА!

задавам си въпроса КАКВО изобщо е българщината? коя е тя? измила ли си е краката тази седмица?

българщината значи много различни неща за много различни хора, тя е едно от онези понятия - като библията - дето човек може да си ги интерпретира как си му падне, за да съвпада с неговите лични интереси и да може да си ги бие по главата, когато се сети, че нищо не е постигнал и няма никаква друга лична стойност освен закостенелите си виждания за света, пък и за себе си и за собстеното си тяло

може би неслучайно патриотизмът и фанатичната религиозност (естествено лишена от всякакви знания за въпросната религия и подчиняване на нейните правила, когато това не е изгодно) вървят ръка за ръка -- така както вървят ръка за ръка норвежките изверги и българските невинни деца

за мен религията дори не е да вярваш в мис господ дето е горе на небето и гледа как хората си завират по две краставици във всяко отверстие на тялото - моето разбиране за християнството (отделно от това как хората го практикуват, включително или дори ОСОБЕНО свещениците) е да приемаш другия, да му даваш своята - ако не любов - поне разбиране и емпатия, да не замеряш блудната жена, защото си осъзнал, че и ти самия не си безгрешен, да не даваш мило и драго да отмъстиш, когато това няма да донесе полза на никого, а пикантно да обърнеш другата буза и да кажеш "е, айде де, напляскай ме още, стиска ли ти да извадиш камшика?"

в същото време много хора ползват религията като параван, зад който да скрият собствените си предразсъдъци и необоснована омраза -- я към хората от различна раса или етнос, я към ЛГБТ+ хората, я към самотните майки (???), я към бедните хора, я към ЛЕЙДИ ГАГА... никой не е в безопасност! анатема за всички, които не са същите като мен и не вярват във всичко, в което АЗ вярвам, светът се върти около МЕН!

абсолютно същото е и с българщината -- за мен българщината е дельо хайдутин (клише, знам), хубаво парче мусака, къщата на баба ми в ябланица, момчето си отива, компютрите правец, алеите на западния парк, дунавско хоро, подадена ръка в труден момент...

за други хора българщината е това, с което те самите са израснали и това, в което те вярват и за което те си мечтаят...

може би и българщината е религия, а господ е азис

22/11/2023

6. ТЕЛЕВИЗОР

видях го преди няколко дена в неделя и още картината не напуска ума ми — потрошен телевизор, изхвърлен навън до една врата

някой се е трудил, изкарал е пари, събирал ги е, похарчил ги е за този телевизор, донесъл си го е вкъщи и си го е сложил на шкафа и сега го е изнесъл и го е пльоснал безцеремонно на плочките

и безжизненото тяло на телевизора лежи на улицата с лицето надолу — екран, пръснат на парчета, нищо от душата му вече не се намира в клетките му, той е само един труп

а някога може би е бил нечия мечта — дали човекът, който го е купил този телевизор, преди това си е мечтаел за него? дали си е мечтаел за нещата, които ще може да гледа на него? дали го е избирал дълго и с любопитство? дали за него това е бил символ на едно охолство, което най-сетне може да си позволи? дали се е надявал, че това ще направи животът му по-стойностен?

всички тези мечти и надежди сега са напразни

а какъв живот е живял телевизорът?

направили са го в някоя фабрика в китай част по част, сглобявали са го експлоатирани работници в китай, прибрали са го в кутия, някой го е качил на самолет, този самолет е летял, летял, летял през целия свят, накрая е кацнал в германия, някой друг го е качил в камион и го е занесъл в магазин и там телевизорът е седял, седял самотен, докато хората са минавали покрай него и са купували някой тостер, сешоар или дори някой от другите телевизори, но само не и него, подминавали са го деца и старци, красиви и грозни хора, бедни и богати и в един ден най-сетне е дошъл купувачът със или без мечти, оставил е парите на касата, качил е телевизорът в кола и е отпрашил към вкъщи

и на мен ми се иска да можех да отпраша понякога

23/08/2023

5.
НАПУСНАХ РАБОТА

за първи път ми се случва

досега бях работил само в университета, но когато ми свърши договора за работа с тях, останах студент и не си “отидох” като хората

днес си “отивам”

когато напусках музикалното училище в седми клас, това беше първият път, в който напускам училище изобщо и ми беше много емоционално

трябваше да отида да си поискам отпусното от госпожата по математика, защото през 2013 тя беше единствената, която можеше да борави с компютър

отидохме аз, тя и класната ми в дъното на един тъмен коридор на партера, където беше кабинета по IT

докато ми попълваха документа, аз стоях свито отстрани, а те обсъждаха каква невероятна трагедия е, че напускам училището и че остават само гамените

госпожата по математика печално заяви:

така става с добрите…

ОТИВАТ НА ПО-ДОБРО МЯСТО!

та и днес така — загасих лаптопа, излязох от офиса и отивам към по-добро място

какво ме очаква сега? какво ще правя? ще се справя ли въобще?

тази работа доволно ми плащаше сметките две години и сега я напускам доброволно и съзнателно

тази мисъл ме плаши

сега с колелото карам по улиците и си мисля как тези къщи може би ги виждам за последен път в живота си, тази пейка, тази пекарна

ще има ли нови къщи, пейки и пекарни, които да дойдат на тяхното място? дали животът ни не е просто комбинацията от всички къщи, пейки и пекарни, с които се обграждаме? губя ли всичко, когато загубя точно тази улица с точно тези къщи и с точно тази пейка, на която никога дори не съм сядал, и с точно тази пекарна, в която брецелите сутрин не стига, че са сухи и гадни, а за капак са и скъпи?

надявам се, че не

пожелавам си нови къщи и нови пейки, на които да седя, а брецели и без това не е здравословно да се ядат

27/05/2023

4.
КРАСОТА

вчера бях в бакалията и застанах пред един щанд и си казах - божичко!

имат безалкохолно розе!

седнах да го лоча на една поляна днеска и между отскоците до храстите да се отърва от розето, опиянен от безалкохолните глътки, правих отчаяни опити да свиря на разстроената си цитра

после тръгнах да се прибирам и неволно си зърнах отражението в една витрина - божичко!

аз май оплешивявам!

първо не се познах сякаш, после се вгледах и видях как отстрани по над слепоочието ми няколко кичура са се уволнили и са напуснали работното си място на скалпа ми

остарявам ли… та аз съм на 23!

един човек пресичаше улицата и изглеждаше няколко години по-стар от мен и си имаше коса

как така увехнах още преди да разцъфна…

културния мит за грозното пате е вреден, а това, че тази приказка ни се чете като деца в качеството на *поучителен* разказ, е още по-вредно

искате да ми кажете, че животните във фермата третират грозното пате като пълен боклук, грозното пате става грациозен и красив лебед и всички започват да го уважават изведнъж и искате да ми кажете, че поуката е това как вътрешната красота е по-важна от външната? че успокоението е, че всяко пате става лебед? че поуката е, че трябва да се отнасяш с достойнство към всички не защото имат дадени качества, а защото всеки човек го заслужава?

грънци!

поуката е, че нищо не е бъзвъзмездно на тоя свят, дори достойнството — трябва да уважаваш всички, защото не знаеш от кого може да имаш далавера един ден!

поуката е, че единствения начин да започнат да те уважават е да станеш лебед

ами ако не станеш лебед? ами ако си останеш грозно пате, какво? не заслужаваш уважение ли? не заслужаваш достойнство?

не всеки става лебед

окей е да си останеш пате

24/05/2023

3.
УБИЙСТВО

в този слънчев следобед съм застанал до една полянка с маргаритки и убих една муха

беше неволно, карах колело на връщане от работа в селото и си слушах доджа кет и си пеехме спокойно двамата с нея и изведнъж усетих как няква дребна мръвка залепна на езика ми

за момент си помислих… не, по-скоро се помолих да е парче храна, изпаднало измежду зъбите ми, но след като бръкнах с пръст в устата си, видях една тъжна умряла мушица, удавила се в плюнката ми

стана ми тъжно за клетото същество - сигурно се е появило на тоя свят тази сутрин, докато съм отивал на работа, живяло е няколко натоварени часа, опитвайки се трескаво да свърши няколкото биологични нужди, които са му заложени от природата и които самото то не осъзнава, защото няма даже нервна система и горкото дори не разбира какво му се случва и защо, докато не сме се появили на връщане от същата тази работа аз и мойто кално жълто колело с оръжието на смъртта му - безгрижно оплезения ми език

скоро чух за едни будистки монаси, които метат пода, преди да седнат, за да са сигурни, че няма никакви буби и мушици, които да убият безмилостно с туловището си, защото според будизма всеки живот е еднакво ценен и едно такова убийство носи лоша карма — ако това е така, сигурно ме чакат беди…

то ние си мислим, че сме много велики и че разбираме как и защо ни се случват помиите дето ни се случват, ама в крайна сметка и ние сме си като тая клета муха — лутаме се объркано назад-напред, докато нещо необяснимо и по-голямо от нас не ни забърше от тоя свят

и отзад пее доджа кет

Есе - спечелихме ли?

19/12/2023

22/11/2023

23/08/2023

27/05/2023

24/05/2023

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category