21/11/2022
🍀Част 1: Животът между ТРЯБВА и ИСКАМ
👉психологът Виктория Русева
👉 ОКТОМВРИ 13, 2022
Ние жените често се лутаме между ума и сърцето, разума и чувствата, „трябва“ и „искам“. Още по-често попадаме в капана на перфекционизма, желанието за контрол, борбата с живота. А всичко може да е толкова по-различно, по-леко, по-приятно, само като следваме своята собствена енергия и същност.
За живота между „ТРЯБВА“ и „ИСКАМ“, за непорасналото дете в нас и пътя към хармонията си говорим с психолога Виктория Русева.
Тя е Магистър психолог, член на Обществото на Британските психолози и специализант Естествена Психотерапия. Вики вярва в многоизмерността на човека и използва подхода „душа-ум-тяло“ в работата си.
Ако се интересуваш от психология, осъзнаване, развитие, себенамиране, стани част от нейната Facebook група – Из Дебрите на Човешкия Ум.
Темата на разговора ни е животът на жената между ИСКАМ и ТРЯБВА. Кога у нас се появява моделът на действие „Аз трябва“ и замества „Аз искам“?
Няма конкретна формула, с която да стигнем до този отговор. Има много фактори, които оказват влияние. Започваме от детството, родовия модел, семейната динамика.
Съществена роля има майката, защото от мама се учим на безусловна любов, а от татко се учим на условната любов.
От мама се учим да обичаме себе си такива, каквито сме, да имаме връзка със себе си, с чувствата и емоциите си. Учим се да живеем през „аз искам“, а не „аз трябва“.
Важно е как майка ни приема себе си, дали е свързана със своите емоции. Колко завихрена е нейната женска енергия, дали живее собствения си живот или е повлияна от мнението на другите. Това е първото и основното.
Животът ни среща и с други хора, които също оказват влияние.
Ако отглеждаме момиче, е хубаво да НЕ го лишаваме от женската енергия на рода – баби, лели, братовчедки. Така то вижда различни модели на женско поведение, на изразяване на себе си.
Често се срещам с майки, които са като „вълци-единаци“. Те мислят, че знаят всичко най-добре, все някой в семейството ги дразни и искат да си гледат децата сами.
Да лишаваме децата си от това да прекарват време с рода и семейството за мен е кощунство.
Много по-добре е да използваме този енергиен източник като трамплин. Може той да не е най-перфектният, но го има, даден ни е, за да се възползваме от него.
Темперамента също е много важен – някои жени са с по-мъжки начин на действие – този през ума, а други действат повече през сърцето и емоциите.
Ако трябва да обобщя, моделът на „трябва“ е сбор от много фактори – отношението на майката, социален кръг, партньорски отношения, темперамент.
Тук искам да уточня, че не съпоставяме мъжката и женската енергия като „лоша“ и „добра“. Няма нищо лошо, ако една жена изразява и по-мъжки качества.
Прекрасно уточнение правиш, защото в случая даже не говорим толкова за женската енергия, колко да сме в своята си енергия. Има няколко признака, по които да следим дали сме в собствената си енергия, била тя повече женска или повече мъжка.
* Лекота – Ако случваме нещата с лекота, откриваме правилните хора, място и време, значи сме по-близо до себе си. Ако нещата се случват трудно, с много проблеми, с много упорство, значи не действаме според нашата енергия.
*Физическо здраве – Ако сме здрави и се чувстваме добре – това е прекрасен знак. Ако не се чувстваме добре физически – имаме болежки, нередовен цикъл, проблеми със забременяване, проблем с половите органи – значи сме се отклонили от себе си.
*Удоволствие – Ако изпитваме удоволствие от нещата, които правим, значи сме в нашата енергия.
Какво е да живеем през „ТРЯБВА“ и какво през „ИСКАМ“?
„ТРЯБВА“ е изключително детска позиция.
Когато сме деца, ние живеем през “трябва“, защото имаме отговорник, който ни насочва какво да правим и какво да не правим.
А „ИСКАМ“ е, когато сме в зряла позиция и сами правим осъзнат избор. Ние разбираме, че сме творци на нашия живот, че вече няма родител над нас или партньор. При жените често се случва да заместват родителите с партньора. Той показва какво трябва да се прави, как трябва да се случват нещата.
Ние често замръзваме в детската позиция и изобщо не стигаме до зрялата позиция, където сме зрели жени, а не обидени деца.
Важно е да си станем и майка, и баща, да поемем контрола над живота си, а не да продължаваме да го търсим отвън. Как обаче да пораснем?
Ние винаги носим вътрешното дете в себе си. Въпросът е да не оставаме контрола в негови ръце през цялото време.
Нашето съзнание има три основни елемента – вътрешното дете, вътрешният възрастен и вътрешният родител.
Когато пултът е поет от вътрешното дете и то контролира изцяло начина, по който мислим, реагираме, живеем, тогава ние сме замръзнали в това „трябва“. Тук не става въпрос да елиминираме вътрешното дете, то ни дава една наивност, лекота, любознателност. То ни движи напред, прави живота вълнуващ и интересен.
Вътрешният родител може да е колкото вреден, толкова и полезен. Той е много критичен, често активира монолози от типа: „Ти не ставаш за нищо“, „Не си се справил достатъчно добре“, „Заслужи си нещата, които ти се случиха“. Ако оставим той да управлява нашия пулт, ние можем да стигнем до голяма тревожност и паник атаки.
От друга страна родителят в нас е здравата самооценка, да знаем кои сме и какво заслужаваме.
Добре е по-голяма част от ежедневието ни да се контролира от вътрешния възрастен. Той е творец на живота ни. Той балансира вътрешното дете и родител, разбира, че и двамата са важни. Той знае, че само ние сме отговорни за нашия живот – не родителят, не партньорът, не работодателят, не политиката и т.н.
Следва продължение...