Храна и Баланс с Валентина

22/05/2026

След като опитате този течен шоколад… има голям шанс всичко друго да ви се стори скучно. 😋
И не, изобщо не преувеличавам… ФАНТАСТИЧЕН е! 🔥

‼️Само едно предупреждение - не го правете в малка доза, защото изчезва за секунди. Буквално. 🤎
#ХранаИБаланс #зоната #теченшоколад #нутела
P.S - мазнините са завишени заради изварата и протеин изолата

22/05/2026

Помните ли напомнянето, което ви отправих преди няколко дни, че имаме 13 дни за да променим, завършим или започнем нещо, което отлагаме?
Аз се заех с няколко неща, едно от които беше да завърша първата си картина (рисуване по номера).
Другите ми приоритети бяха да си направя изследвания, да отида на гинеколог, да разчистя гардеробите от ненужни дрехи, да подредя разхвърляни шкафове и да завърша започната книга.
Е, почти успях. Останаха ми книгата и един-два шкафа ☺️

Днес обаче ще ви кажа историята на тази картина. 🖼️🎨🖌️
Посетих хипнотерапевт и след сеанса един от съветите, който тя ми даде беше: “ Трябва да имаш хоби, което да няма нищо общо с готвене и работата ти. Начин да “избягаш” от обичайните си задачи, за да не прегаряш и за да се отпускаш с нещо, което ти измества фокуса от телефона, социалните мрежи и храната.”
Реших да пробвам Рисуване по номера, тъй като от малка обичам да оцветявам и това ме успокояваше.
В началото си мислех, че ще е много трудно, но в последствие се оказа дори приятно и увлекателно за мен.
Подейства ми като медитация…

Но това, което наистина се случи е, че прекарвах много по-малко време пред компютъра и телефона. А и не мислех толкова много за храна, рецепти и готвене.
Понякога залитаме в крайности в стремежа си да даваме още и още за работата си и забравяме да правим неща, които истински ни успокояват и отпускат.
За мен това хоби се превърна в релакс и “бягство” от реалността.
Аз обожавам да готвя, но въпреки това понякога се изморявам от стоенето в кухнята и създаването на рецепти.

Споделям с вас, защото може да ви бъде полезно и вие да намерите своят начин да успокоите “маймунският” ум и емоционалното хранене, като правите нещо, което ви носи спокойствие.

~ С обич Валентина 💜

P.S - споделете ми вашите хобита и любими релаксиращи занимания 👇🏻

21/05/2026

Вчера ви попитах какво сте вечеряли и искам да благодаря на всички, които се включиха, писаха, снимаха си храната и споделиха менюто си. ❤️
Много обичам, когато тук има истинска комуникация, защото именно от тези ваши коментари често ми идват идеи какво още да ви показвам и приготвям.

И днес, в знак на благодарност, реших да споделя една нова рецепта, която много приятно ме изненада - тофу яхния със зеленчуци и яйца. 🥘

Честно казано, ако преди години някой ми беше казал, че ще готвя с тофу и ще ми бъде вкусно, вероятно щях да се засмея. 😄 Но точно това харесвам толкова много в Зоната и в уреда Термомикс ( и Cookidoo), които постоянно ме изкарват от зоната „готвя едно и също“ и ме пращат към нови идеи, вкусове и комбинации, за които иначе може би никога нямаше да се сетя.
И не, това не е просто уред. За мен е огромно вдъхновение да експериментирам, да адаптирам рецепти и да откривам как дори по-нестандартни продукти могат да станат много вкусни и балансирани.

Тази рецепта е точно такава 👌🏻

А най-интересното е, че много хора всъщност не харесват не тофуто… а просто никога не са попадали на добре приготвено тофу. 😊

Линк към рецептата в сайта ми ще оставя в коментар. 👇
А ако искате оригиналната рецепта за Термомикс ми пишете и ще ви я дам. Моята естествено е с малки корекции от оригиналната, за да се получи в Зоната. 👩🏻‍🍳☺️

20/05/2026

Каква е Вашата вечеря днес?
Споделете в коментар и утре ще получите нова идея за обяд/вечеря в Зоната от мен 👩🏻‍🍳🤝
👇🏻👇🏻👇🏻

20/05/2026

Първото сладко от ягоди е готово 🍓
От 12 блока ягоди ми излязоха тези 5 бурканчета.
Направих сладкото в мултикукъра на програма “Soute” - бавно готвене.
Слагам ягодите + еритритол + лимонов сок и ги варя бавно докато по изври соса им.
Изсипвам горещото сладкото в бурканчетата🫙 и затварям с капачките.
Обръщам надолу с капачката и оставям няколко часа да се вакуумират.
И зимата ще си имам домашно сладко от ягоди без захар, което в идеално за палачинки и различни зонови десети 🍰
А вие правите ли си домашни сладка без захар?

20/05/2026

Днес се замислих как един човек може да обедини хиляди хора и да ги събере на едно място, карайки ги да се почувстват горди, че са българи. И всъщност стигнах до извода, че изначално българите сме много добри хора, но и много обезверени. Дълги години сами сме си повтаряли колко сме зле, как „българска му работа“ винаги значи нещо лошо, как тук нищо няма да се оправи и как все другите са по-добри от нас. Толкова сме свикнали да се подценяваме, че сякаш сме забравили колко силен народ сме всъщност.

А всъщност на българина му трябва много малко, за да вдигне глава високо. Една песен, една победа, един повод да почувства, че принадлежи към нещо хубаво и значимо. Една песен, спечелила Евровизия, успя да събере хиляди хора и за няколко часа да ги накара отново да се почувстват ценни, важни, чути и обединени.❤️

И много се замислих, защото преди няколко месеца на същия този площад пак имаше хиляди хора. Имаше в цялата страна. Но тогава те бяха там заради гняв, болка, разочарование и протест срещу всичко, което не е наред в държавата ни. Снощи обаче хората бяха там с усмивки, с гордост и с надежда. И някак си усещането беше различно.

Не знам дали и вие го усещате, но аз имам чувството, че сякаш нещо започва да се променя. Сякаш тежките черни облаци малко по малко започват да се разместват и след дълга буря започва да напича слънце. 🌞
Аз много вярвам на интуицията си, а тя днес ми говори точно това - че идват по-добри времена. Но те няма да дойдат от един човек, нито от една песен, нито от едно събитие. Те зависят от всички нас. От това дали ще продължим да се мразим и обезценяваме или най-накрая ще започнем да вярваме повече в себе си, в хората около нас и в България.

Промяната няма да дойде от един човек, нито от една партия, нито от една победа.
Промяната идва, когато народът започне отново да вярва в себе си.
А може би точно това започва да се случва с България. 🇧🇬

Аз съм горда българка и откакто бях извън България го чувствам по-силно, защото всеки си мисли, че в чужбина е по-хубаво и по-лесно, но изобщо не е така.

Нека всеки, който обича България да сложи знаменцето под поста ми днес 🇧🇬👇🏻

19/05/2026

Гребната база винаги е била едно от любимите ми места в Пловдив. Място, на което си поемам въздух. Подреждам мислите си и си напомням колко е важно човек да намира време за тишина, спокойствие и малки истински моменти. 💫☺️

❓А вие, които не живеете в Пловдив идвали ли сте тук?

19/05/2026

Понякога, когато виждаме успеха на някого, започваме да се връщаме назад и да се питаме:
„Добре де… откъде е тръгнал този човек? Какъв е бил преди? Как е започнал?“

И днес реших да ви разкажа малко повече за моето начало.

Не съм планирала да се занимавам с хранене. Не съм планирала да говоря пред хора. Не съм планирала да издавам книги и някой ден хиляди хора да чакат моите рецепти, думи, съвети и мотивация.
Животът просто ме заведе натам.

Завърших през далечната 2000 година.
Първата ми работа беше помощник в кухнята на заведение. Нищо общо нямах с това. Не бях учила за него. Беше ми трудно и честно казано не беше мечтаната работа, но за едно младо момиче беше шанс да изкарва пари и си беше супер.

След това работих в Ideal Standard в град Севлиево.
На поточна линия - крайна инспекция.
Тежка физическа работа, на която разтоварвах много казанчета, много капаци и ги подреждах върху палети.
Работеше се на три смени, вдигаше се тежко и това вероятно беше една от най-изморителните работи, които съм работила.
Точно тогава се разболях тежко от чернодробно заболяване.
Имаше период, в който животът ми минаваше повече по болници, отколкото навън.

После животът продължи…
Работих в магазинче за алкохол и цигари.
Работих в малки заведения за хранене на работници в заводи и в училищната лафка в квартала (в училището, в което съм учила до 7-ми клас).
После работих в магазин за един лев, а след това опитах и като сервитьорка.

След това заминах за Кипър. Там започнах като чистачка и камериерка.
Да. Чистих стаи, сменях чаршафи, мих тоалетни и подове.
Работила съм до пълно изтощение. 😮‍💨

После ме преместиха в отдел, в който броях чаршафи, кърпи и спално бельо за пералното.
А няколко месеца по-късно станах супервайзер в housekeeping отдела и останах на тази позиция четири години.

И знаете ли кое е най-интересното?
Никога не съм се срамувала от нито една работа. Защото всяка една ме е учила, ме е изграждала и ме е правела по-силна.

След като се върнах от Кипър, отново работих за кратко в училищна лавка.
После забременях и година след раждането на второто ми дете отворихме парти център в Габрово - първият ни семеен бизнес, който развивахме осем години.

А после дойде COVID.

Парти центърът беше затворен.
Светът беше спрял. И точно тогава започна моята промяна.

Храненето в Зоната започна като нещо лично. Като опит да спася себе си. Да си върна здравето и живота.

Създадох страницата си и започнах да споделям рецепти.
Да ви показвам моята промяна и ежедневие.
И без да усетя, едно хоби се превърна в работа.
После в начин на живот, и накрая в МИСИЯ!

И днес, когато се върна назад, разбирам нещо много важно…

Нито една работа не е била случайна.
Нито един труд не е бил напразен.
Няма срамна работа.

И не… Животът ми не е бил цветя и рози. Не съм родена със златна лъжичка. Не ми е било поднесено нищо никога наготово.

Работила съм.
Плакала съм.
Падала съм.
Започвала съм отначало.
Боледувала съм.
Събирала съм се от парчета.

Но може би точно това ме направи човека, който съм днес.

И ако има нещо, което искам да ви кажа, то е:
Никога не се срамувайте от началото си. Не се срамувайте от трудния период и от работата, която работите в момента.

Защото понякога точно най-трудният път ни отвежда там, където винаги е трябвало да бъдем. ❤️

Когато бях малка често се правех, че говоря по микрофона и си представях как много хора ме слушат. Едва ли е случайно нали?! То просто ми е било начертан път, който ме е чакал да тръгна по него.

Подкрепям всеки, който иска да тръгне по своят път и да открие своята мисия 💫💜🙏🏻

18/05/2026

18/05/2026

🗓️ Само 13 дни.

Толкова остава до края на май.
И ако сега си казваш:
„Е, какво толкова може да се промени за 13 дни?“ ще ти кажа, че може да се промени много повече, отколкото предполагаш.
Защото животът не се променя от един огромен ход. Променя се от малките решения, които повтаряме няколко дни подред.

И сега си представи нещо…
Ако използваш тези 13 дни наистина добре, след месец може да си на съвсем различно място. И не след година и не „някой ден“, а съвсем скоро.

А сега се замисли 👉🏻 Може ли тялото ти да се промени за 13 дни?
Ооо ДА и още как!
Може:
✔️ да спадне подуването
✔️ да имаш повече енергия
✔️ да свалиш първите килограми
✔️ да намалиш глада за сладко
✔️ да започнеш да спиш по-добре
✔️ да се почувстваш по-лек/а
✔️ да видиш промяна в лицето, корема, погледа си

Но знаеш ли кое е по-важно?
Че за тези 13 дни можеш да си върнеш усещането, че контролът е отново в твоите ръце.

До края на месеца можеш:
- да започнеш да ходиш пеша всеки ден
- да спреш безразборното ядене вечер
- да подредиш дома си
- да изчистиш телефона си от излишното
- да прочетеш книга, която стои от месеци
- да започнеш да се храниш в Метаболитна зона
- да направиш първата си тренировка
- да пиеш повече вода
- да спреш да отлагаш поне едно важно решение
- да приключиш задача, която ти тежи отдавна
- да си направиш изследвания
- да се погрижиш за съня си като си лягаш по-рано
- да кажеш „стига“ на хаоса в живот си

❗️Не подценявайте силата на 13 фокусирани дни.

А знаеш ли кое е най-хубавото?
Че лятото вече се усеща. И сега е моментът да се почувстваш добре в тялото си.
И не, не говоря само за килограми.
Говоря за онази вътрешна лекота, когато си кажеш: “Ето. Най-накрая направих нещо за себе си.“

Така че…сега е момента да вземеш решение.
❓Какво ще направиш през тези оставащи 13 дни?
И кое е онова нещо, което вече е време да сложиш като приоритет?

Напиши в коментар или отговори за себе си 👇🏻

P.S - Аз започвам нужните промени днес, а ти???

17/05/2026

Ще запомня днешния 17.05.2026 г. завинаги.

Ден, в който сърцето ми се изпълни с гордост. Гордост, че съм българка.🇧🇬
Гордост, че все още има хора, които създават, градят, обединяват и оставят след себе си нещо смислено.

Днес не просто засадихме дръвче (Рожков) в село Първенец. Днес засадихме символ на живота, на надеждата и на вярата, че когато се грижим за клетките в тялото си, се грижим за самия живот.
Докато гледах как това малко дръвче се вкопава в земята и го поливаме внимателно с вода си помислих колко прилича на човека.
И то има нужда от корен, от грижа, от светлина, от време и любов.
Нищо велико не се случва за ден.
Нито това дърво ще стане голямо за една нощ и нито един човек не израства без трудности.

Но когато има смисъл, когато има мисия, когато има сърце… тогава остават следи.

И може би след години някой ще мине покрай това дърво, ще поседне на сянката му и дори няма да подозира колко любов, вяра и надежда са били вложени в този ден.

„Животът започва от семе.
Здравето - от грижа за клетката.“

Колко силни думи само нали?

🙏🏻Благодаря за този прекрасен ден.
🙏🏻Благодаря за хората, които присъстваха.
🙏🏻Благодаря за споделената енергия.
И благодаря, че бях част от нещо, което не е просто събитие, а послание.

17.05.2026 🤍💚❤️