16/12/2025
За вината и срама...
Вината и срамът често вървят ръка за ръка и тихо оформят вътрешния ни свят. Те са сред най-тежките чувства, защото не просто ни карат да страдаме, а ни убеждават, че това страдание е заслужено. Затова толкова лесно ги носим дълго време, без дори да ги поставяме под въпрос.
Вината ни връзва към историята за това какво сме направили. Тя поддържа вътрешния диалог „трябваше“, „не биваше“, „ако бях различна“. Дори когато изглежда „полезна“ или „морална“, вината не води до реална промяна – тя само ни наказва. Докато държим вина, ние несъзнателно избираме да страдаме, вместо да действаме от яснота. Пускането на вината не означава да отречем отговорността си, а да освободим емоционалния товар, за да можем да реагираме от място на избор, а не на самонаказание.
Срамът е по-дълбок и по-тих, защото не е свързан с действие, а с идентичност. Той не казва „направих нещо лошо“, а „аз съм лош/а“. Затова срамът е толкова парализиращ – той не търси решение, а прикриване. Обикновено е пропит с тъга, свиване и желание да се скрием, да не бъдем видени такива, каквито вярваме, че сме.
И вината, и срамът поддържат егото чрез контрол:
– вината контролира чрез наказание
– срамът контролира чрез отхвърляне на себе си
Важно е да забележим, че можем да изпитваме вина без срам, но когато има срам, почти винаги има и вина, обърната навътре. И докато вината може да бъде трансформирана чрез осъзнаване и отговорност, срамът се лекува единствено чрез приемане, състрадание и истина.
Ако пуснем вината, но оставим срама, усещането „не съм достатъчна“ остава. Ако пуснем срама, но задържим вината, продължаваме да се връщаме към миналото и да се самообвиняваме.
Когато пускаме и двете, се освобождава огромно количество енергия. Връщаме се в настоящето, където няма нужда да се наказваме, нито да се крием. Там остава само яснота, отговорност без тежест и естествено състрадание към себе си. ❤️
